Кристоф Петерс
Кристоф Петерс (на немски: Christoph Peters) е германски писател, автор на романи, разкази, стихотворения, есета и книги за деца
Биография и творчество
Кристоф Петерс завършва гимназия през 1986 г. От 1988 до 1994 г. следва живопис в Държавната академия за изобразителни изкуства в Карлсруе. От 1995 до 2000 г. работи като пътнически контрольор в летището Франкфурт на Майн.
До 2000 г. Петерс живее в Майнц, а след това – в Берлин. Със съпругата си, писателката Вероника Петерс, имат дъщеря, род. 2003 г.
Романът на Кристоф Петерс „Покровът на нощта“ (Das Tuch aus Nacht) (2003) е издаден в САЩ и Китай.
Писателят член на немския ПЕН клуб.
Библиография
- Heinrich Grewents Arbeit und Liebe. Erzählung, 1996
- Stadt Land Fluß. Roman, 1999
- Kommen und gehen, manchmal bleiben. 14 Geschichten, 2001
- Das Tuch aus Nacht. Roman, 2003
- Heinrich Grewents Arbeit und Liebe. Erzählung. Überarbeitete Neuausgabe, 2004
- Ein Zimmer im Haus des Krieges. Roman, 2006
- Museumsschreiber 1. Hetjens Museum. Im Besitz des Schönen. Essay, 2007
- Mitsukos Restaurant. Roman, 2009
- Traumbilder des Schreibens. Tübinger Poetik-Dozentur 2008, 2009
- Minga verzaubert die Welt. Kinderbuch, 2009
- Japan beginnt an der Ostsee – Die Keramik des Jan Kollwitz, 2010
- Sven Hofestedt sucht Geld für Erleuchtung. Geschichten, 2010
- Die Katze winkt dem Zöllner. Essay, 2010
- Wir in Kahlenbeck. Roman, 2012
- Einschreiben Aufzeichnen. Mit Zeichnungen von Matthias Beckmann, 2013
- Herr Yamashiro bevorzugt Kartoffeln. Roman, 2014[1]
- Museumsschreiber NRW 6, Museum Kurhaus Kleve – Ewald Mataré Sammlung, Essay, 2014
- Der Arm des Kraken. Roman, 2015
- Die lieben Lande. Gedichte, 2015[2]
- Diese wunderbare Bitterkeit – Leben mit Tee, 2016
- Selfie mit Sheikh. Erzählungen, 2017
Награди и отличия
Източници
- ↑ Wer weiß, was läuft, pfeift auf Verständnis in FAZ vom 28. Mai 2014, Seite 12
- ↑ Die lieben Lande
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|