Кривени

Кривени
Кривени
— село —
Улица в селото
Улица в селото
41.1403° с. ш. 21.0239° и. д.
Кривени
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина1004 m
Население27 души (2002)
Пощенски код7320
МПС кодВТ
Кривени в Общомедия

Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в община Ресен, Северна Македония.

География

Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.

История

В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кривени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.[3]

По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четникът Мице Кривенски край Цапари.[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[5]

Разказ на бай Ставре от Кривени за разорението на селото в 1903 г.

И ние сме изгорени... нъ не сме както други пострадали: човѣшки жертви нѣма отъ нашето село. Когато на 15. августъ войски и башибозукъ се завръщаха отъ къмъ Крушово и Смилево едно отдѣление отъ 40 души нападна селото ограби го и го подпали. На 19. сѫщи друга многобройна войска го нападна, намѣри всички скрити вещи и покъщнина и ги отнесе, като подпали и всичкото събрано на купи сѣно . Насе лението се укриваше въ планината Високъ кладенецъ, дѣто успѣхме да спасимъ и една часть отъ живата стока. Тукъ прѣкарахме 7 седмици и сега скоро се завърнахме въ село... [Живеемъ] въ колиби, които на двѣ натри стъкмихме. Казватъ, че държавата щѣла да ни издигне кѫщитѣ както сѫ били... Единъ само [отъ четницитѣ отъ Кривени] падна мъртъвъ въ сражението при[5] Цапари.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[10]

Националност Всичко
северномакедонци 27
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

Църквата „Свети Георги“
Родени в Кривени
  • Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[11]
  • Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
  • Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО[13]
  • Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[15][16]
  • Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО[14]
Починали в Кривени

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
  5. ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
  6. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 109.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  9. ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007 
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  12. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!