Самарджиев е роден в 1854 година в град Прилеп. От 1860 до 1862 година учи църковнославянския буквар и часослова във взаимното училище в родния си град при Коте Пазов и Ангел Смичков, а в 1862 – 1963 година учи при Христо Колчаков. Занимава се със самарджийство заедно с баща си. В 1880 година е избран за училищен настоятел. През 1883 година се мести в Солун и на 1 септември с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива българска книжарница, която доставя книги за българските училища и библиотеки в цяла Македония. В 1888 година обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и печата всички български учебници за началните училища и някои за прогимназиалните. От 1889 година Самарджиев започва да печата и литаратурно-етнографското научно списание „Книжици за прочит“,[2] в което публикуват научни трудове на Димитър Матов, Васил Кънчов, Марин Дринов, Андрей Тошев.
Всяка година Самарджиев отпечатва и „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", под редакцията на Димитър Ризов, който събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун. „Македонский календар“ и „Книжици за прочит“ са единствените периодични български печатни издания в Османската империя по това време. През 1892 година Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение в Кония заради печатаната и разпространявана от тях литература.[3][4] Според сведения от периодичния печат при отпътуването им са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище.[5]
В 1897 година Самарджиев е сред дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун.
В 1903 година печатницата на Самарджиев е затворена и започва отново работа едва след Младотурската революция през 1908 година, когато е преустроена. Обзаведена е с две големи печатарски машини и две американки. Самарджиев печата изданията „Културно единство“, „Отечество“ (1909) и „Искра“ (1911 – 1912).
Самарджиев е противник на революционната борба сред Хуриета. В 1910 година се среща с министър Андрей Ляпчев и го укорява, че правителството е спомогнало за възстановянето на ВМОРО и е „пуснало войводите в Македония“, а Ляпчев му отговаря, че целта на кабинета е да се компрометира младотурския режим.[6]
През юни 1911 година Самарджиев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[7]
Самарджиев умира в Солун през май 1912 година. На следната 1913 година печатницата му е опожарена по време на Междусъюзническата война.[8][9]
Самарджиев е баща на учителя и революционер Йордан Самарджиев.[10] Сестра му Анастасия (Таса) е женена в щипския род Чучкови.[11]
Галерия
Лого на печатницата на Коне СамарджиевЛого на печатницата на Коне Самарджиев
Икономовъ, Т. Читанка за обучение въ прочитъ: Второ отдѣление,. Солунъ, Издание и печатъ на К. Г. Самарджиевъ & Сіе, 1888.
„Книжици за прочит“, 1889 г.
Кѫнчовъ, Василъ. Отечествовѣдение. Учебникъ за четвърто отдѣление съставенъ споредъ новата Екзархийска програма. Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ & Сие въ Солунъ и Прилѣпъ; Издание на Хр. Г. Дановъ, Пловдивъ, 1899.
Наумовъ, А. Читанка за трето отдѣление за първоначалните училища. Трето преработено издание. Солунъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самадржиевъ и С-ие. Скоропечатница на С. Муратори и С-ие, 1891.
Спространовъ, Е. Разкази за дѣца. Издание на книжарницата на К. Г. Самарджиевъ С-ие въ Солунъ и Прилѣпъ, Печатница на Хр. Дановъ, Пловдивъ, 1896.
Daudet, Alphonse. Портъ-Тарсконъ или последнитѣ приключения на знаменития Тартаренъ. Превѣлъ от французски д-р Н. Димчевъ. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ & Cиe, 1898.
Наумовъ, А. Букварь. Единадесето издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
Наумовъ, А. Букварь. Дванадесето издание. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сие.
Наумовъ, А. Читанка за първо отдѣление. Осмо издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
Мирчевъ, Д. Учебникъ по български езикъ за III класъ. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1906.
Наумовъ, А. Учебникъ по смѣтанье за второ отдѣление на първоначалнитѣ училища. Трето издание. Солунъ и Прилѣпъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и С-ие, 1907.
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 43.
↑Македония. История и политическа съдба., том I, МНИ, София, 1994, стр. 295 - 296.
↑Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 368 (коментар и бележки).
↑Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 23.
↑Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХII (1940), кн. 1, с. 84.
↑Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
↑Парижков, Петър. Книжарницата открих на 1 септември 1883. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.249-254.
↑Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 102 – 103.
↑Чучков, Явор. Ефрем Чучков Апостол на революционните борби на македонските българи. София, Издава Сдружение ВМРО, 2023. с. 36 – 37.
