Кондика

Кондика на църквата „Покров на Пресвета Богородица“ в Санкт-Петербург, 1903. Вписани са всички новородени с дата и място на раждане, вероизповедание, трите имена на родителите.

Ко̀ндика е дневник, в който се записват по-важните факти от живота в дадена църква, манастир, училище, община, еснафски сдружения и др.^[1][2] Терминът е остарял и не се използва за съвременните дневници, но се използва за исторически документи, които се самоназовават кондики. Подобни документи са важен източник на исторически данни.^[3]

Архиви

Някои от основните архиви съхраняващи кондики са:

• Български исторически архив: повече от 300 кондики, някои от които дигитализирани^[3]
• Държавна агенция „Архиви“: множество кондики, някои от които дигитализирани^[4]

По-важни кондики

Име на кондиката	Период	Място на съхранение	Дигитално копие
Охридска кондика	1667 – ?
Зографска кондика	1734 – 18??	ДАА
Кондика на църквата „Св. Неделя“ в София	1820 – 1868	ДАА	Препратка
Кондика на Софийската църковна община	1820	ДАА	Препратка
Кондика на храм „Св. Параскева“ („Св. Петка Самарджийска“) в София	1825 – 1880	ДАА	Препратка
Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище)	1818 – 1882	БИА	Препратка
Кондика на българската община в гр. Самоков	1875 – 1877	БИА	Препратка
Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич	1857 – 1878	БИА	Препратка

Източници

1. Андрейчин, Любомир, Георгиев, Любен, Илчев, Стефан. Български тълковен речник. София, Наука и изкуство, 1976. с. 354.
2. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том II (И — крепя̀). София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 585.
3. Дигитална библиотека. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ // Посетен на 02.07.2019. Кондиките са книги, водени от църковни и училищни общини, занаятчийски еснафи (сдружения) и отделни богати търговци. Те съдържат ценни сведения за стопанската история, за църковната борба и въобще за развитието на българското общество през Възраждането. БИА съхранява повече от 300 кондики, предимно от 19 век, от които дигитализирани са следните: Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище) (1818 – 1882 г.), Кондика на българската община в гр. Самоков (1875 – 1877), Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич (1857 – 1878).
4. Уникални и особено ценни документи – Държавна агенция „Архиви“ // Посетен на 02.07.2019.