Намира се на 0,5 км югоизточно от мястото където Чепинска река се влива в Марица, на 4 км източно от град Септември и на 12 км западно от град Пазарджик. Селото разполага с жп спирка по линията София – Пловдив.
История
Накити от некропола в местността Тепетарла, Ковачево, експонати на РИМ - Пазарджик
През 70-те години на 20 век при корекцията на Марица се откриват следи от древни народи живели на това място. Последват археологически разкопки, които доказват че това място е било заселено още от времето на траките. Намерени са предмети и древни сечива които се съхраняват в РИМ - Пазарджик.
Край селото са открити останки от църква от V-VI век.[2]
Старото име на селото от турско време е Демирджилер. Славело се е със сръчните си цигани-ковачи които са живеели тук.[3]
Население
Около 30 от живеещите в селото са турчеещи се цигани, 40% българи,останалите 30% са турци. Циганите са преселници от време на Руско-турската освободителна война, когато цигани от съседното Звъничево бягат в Ковачево, Семчиново, Синитево и др.
Религии
60% от населението принадлежи на исляма, останалите 40% принадлежи на християнство. Сред много от изповядващите исляма цигани (хорахане-рома) се наблюдава турско самосъзнание – те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.[4][5]
Блазон:Чрез обърната вила на червено, зелено и златно, 1. златен чук; 2. сребърен оризов стрък; 3. червена наковалня.
Чукът и наковалнята представят името на населеното място, идващо от древния ковашки занаят, и заедно с девиза символизират зависимостта на съдбата от човешките действия.
Оризът е символ на трудолюбието на жителите на Ковачево.
Златното и червеното изобразяват огъня и жарта на ковачите.
Зеленото е символ на надеждата и хармонията, и цвят на Тракия.
Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.
Знамето на село Ковачево се състои от зелено и червено хоризонтални полета и равностранен бял триъгълник с основа откъм пиката. В центъра на белия триъгълник е изобразен гербът на селото с височина равна на 1/2 от ширината на знамето. Общото отношение ширина към дължина на знамето е 3:5. При вертикално поставяне гербът се изобразява вертикално.
Личности
Родени в Ковачево
Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО
Стефан Страхинов (1882 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Ковачево
архимандрит Исая Серски (ок. 1800-1880), български духовник и просветен деец
Тодор Страхинов (1841 – 1914), български просветен деец и революционер
↑Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 84.
↑Вяра Ковачева-Костадинова, Занаяти в югозападните Български земи XV-XIX век: принос в историческата етнография и терминология на общобългарската занаятчийска традиция, Изд. на Българската Академия на науките, 1991, стр. 218, ISBN9544300473.
↑Стратегия на Област Пазарджик за интегриране на ромите (2012-2020 г.) Стратегията на Област Пазарджик за интегриране на ромите (2012-2020 г.) е приета с Протокол от 11.12.2012 г. на Областен оперативен екип, определен със Заповед № РД-270 от 23.11.2012 г. на Областния управител на Област Пазарджик. Стратегията е утвърдена от Областният управител на Област Пазарджик на 11.12.2012 г. и е документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите на областно ниво. В документа с компактно ромско население е споменато и с. Ковачево. Отбелязана е, че продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като "роми" или "цигани", да се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.
↑ План за действие на Община Септември (2016-2020) за изпълнение на Стратегията за интегриране на ромите в област Пазарджик (2014-2020). В документа с компактно ромско население е споменато и с. Ковачево.
