Книга на пророк Софония е книга от Стария завет на Библията, деветата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Софоний означава „Яхве е скрит/защитен“ или „Яхве се крие“, а освен това е и мъжко име.[1]
Още в началото авторът е определен като Софония, „син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски“.[Книга на пророк Софония 1:-1] Всичко, което и известно за този пророк идва от тази книга.[2]
Ако Софония е бил съставен до голяма степен през монархическия период, то неговoто посление е причинено от отказа на Юдея да се подчини на заветните си задължения към Яхве, въпреки че е станал свидетел на изгнанието на Израел поколение или две преди това – заточение, което юдейските литературни традиции приписват на гнева на Яхве срещу непокорството на Израел към неговия завет. В този исторически контекст Софония призовава Юдея да се подчинява на Яхве, като казва, че „може би“ той ще им прости, ако го направят.
Структура
| Стих |
Заглавие |
| 1:1 |
(Адресиране) |
| 1:2–13 |
Наближаващият съд на Юдея |
| 1:14–18 |
Настъпването на Божия ден |
| 2:1–15 |
Съдът над враговете на Израел |
| 3:1–7 |
Греховността на Йерусалим |
| 3:8–13 |
Наказание и прелом на народите |
| 3:14–20 |
Песен на радостта |
Книгата на Софония набляга изключително на „Божият ден“, като развива традициите от първата му поява в книгата на Амос.[3] Божият ден също така е споменат и в книгите на Исая, Иезекииля, Авдий, Иоиля и Малахия.
Източници
