Майка му оставя Карл на десет седмици в Зигмаринген и живее голяма част от живота си в Париж. Тя урежда също брака на Карл с племенница на Наполеононовата най-малка сестра Каролина Бонапарт.
Карл участва в походите на френската войска и често е на лична служба на Наполеон, но през 1813 г. е на страната на Алианса.
Той основава окръжна болница и сграда за управлението в Зигмаринген. Карл премахва робството.[1] Той е смятан за учен и си кореспондира с Александър фон Хумболт.[2]
Той умира на 11 март 1853 г. на 68 години в Болоня по време на пътуване до Рим.
Фамилия
Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 4 февруари 1808 г. в Париж за френската принцеса Мария Антуанет Мюра (* 5 януари 1793, Лабастиде-Мурат, Лот; † 19 януари 1847, Зигмаринген), дъщеря на Пиер Мюра (1748 – 1792) и Луиза (1762 – 1793). Тя е племенница на Жоашен Мюра (1767 – 1815), крал на Неапол (1808 – 1815), който е женен за Каролина Бонапарт, сестра на Наполеон I. Те имат децата:[3][4][5]
Анунциата Каролина Йоахима Антоанета Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 6 юни 1810, Зигмаринген; † 21 юни 1885, Зигмаринген; † 1885), омъжена I. на 7 януари 1839 г. в Зигмаринген за граф Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген (1790 – 1847), II. на 2 февруари 1850 г. в манастир Лихтентал за Йохан Щегер фон Валдбург (1822 – 1882)
Карл Антон Йоахим Цефиринус Фридрих Майнрад (* 7 септември 1811 в Краухенвиз близо до Зигмаринген; † 2 юни 1885 в Зигмаринген), последният княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (от 27 август 1848 до 7 декември 1849), глава на целия дом Хоенцолерн (1869 – 1885), от 1858 до 1862 г. пруски министър-председател, женен на 31 октомври 1834 г. в Карлсруе за принцеса Жозефина Фредерика Луиза фон Баден (1813 – 1900)
Амалия Антоанета Каролина Адриена (* 30 април 1815 в Зигмаринген; † 14 януари 1841 в Зигмаринген), омъжена на 25 юли 1835 г. в Зигмаринген за принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852)
Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени втори път на 14 март 1848 г. в Купферцел за принцеса Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 19 януари 1817, Щутгарт; † 15 февруари 1893, Фрайбург), вдовица на граф Франц Ервин фон Ингелхайм († 6 юли 1845), дъщеря на принц Карл Албрехт III фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1776 – 1843) и втората му съпруга принцеса Леополдина фон Фюрстенберг (1791 – 1844).[6] Бракът е бездетен.
Литература
Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 9, 1860, S. 315.
Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 223
~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:124
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959
~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 207
Източници
↑Georg von Viebahn: Erinnerungen aus Hohenzollern, Ueberblick des Gebietes, der Landesgeschichte, der Wohnplaẗze, der Industrie und Verwaltung. Decker, Berlin 1853, S. 35.
↑Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
