През 1804 г. умира последният мъжки наследник на швабската линия на имперските князе Карл Йахим фон Фюрстенберг-Щюлинген и Карл Егон наследява почти всички собствености на Фюрстенбергите и ги обединява. Само моравската линия на род Фюрстенберг се развива отделно.
През 1804 г. майка му поема за седемгодишния Карл Егон опекунското управление заедно с далечния чичо от моравската линия, ландграф Йоахим Егон фон Фюрстенберг-Вайтра. Фактическият регент е княжеският оберфорстмайстер Йозеф фон Лазберг, който извънбрачно е лииран с княжеската вдовица.[2]
През 1806 г. княжеството Фюрстенберг е разтурено и Карл Егон не става като пълнолетен през 1817 г. княз на територия, а господар на огромни имоти и племенен господар на Великото херцогство Баден, на Кралство Вюртемберг и на княжеството Хоенцолерн-Зигмаринген, държавите в които княжеството му е разделено. Княгиня Елизабет и Лазберг правят напразни опити да отменят медиатизацията на Княжеството Фюрстенберг на Виенския конгрес.
Той е мецен на музикалните и театралните предстваления, събира картини, монети и ръкописи за своята резиденция в Донауешинген. Разширява дворцовата библиотека в Донауешинген особено с покупка на колекцията на Лазберг 1853 г., и прави дворцовата библиотека достъпна за публика.
Княз Карл Егон II фон Фюрстенберг ок. 1831
Карл Егон II фон Фюрстенберг (Хайлигенбергер Фюрстенбрунен)
Мария Елизабет Луиза Каролина (* 15 март 1819; † 9 април 1897)
Карл Егон III Леополд Мария Вилхелм Макс (* 4 март 1820; † 15 март 1892), женен на 4 ноември 1844 г. в Грайц за принцеса Елизабет Хенриета Ройс, старата линия (* 23 март 1824; † 7 май 1861)
Мария Амалия София Вилхелмина (* 12 февруари 1821; † 17 януари 1899), омъжена на 19 април 1845 г. в Донауешинген за херцог Виктор I фон Хоенлое-Шилингсфюрст (* 10 февруари 1818; † 30 януари 1893), херцог на Ратибор, княз на Корвей в Прусия, син на 5, княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 -1841) и принцеса Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847)
Максимилиан Егон I Кристиан (* 29 март 1822; † 27 юли 1873), женен на 23 май 1860 г. във Виена за графиня Леонтина фон Кефенхюлер-Меч (* 25 февруари 1843; † 9 август 1914)
Мария Хенриета Елеонора София (* 16 юли 1823; † 19 септември 1834)
Емил Егон Максимилиан Фридрих Карл Леополд Вилхелм Франц (* 12 септември 1825; † 15 май 1899), женен на 31 май 1875 г. в Прага за графиня Леонтина фон Кефенхюлер-Меч (* 25 февруари 1843; † 9 август 1914)
Karl Siegfried Bader: Fürstin Elisabeth zu Fürstenberg im Kampf um die Erhaltung der Rechte ihres mediatisierten Hauses, in: Schriften des Vereins für Geschichte und Naturgeschichte der Baar und der angrenzenden Landesteile in Donaueschingen, XXIV. Heft 1956, Donaueschingen 1956; S. 119 – 153. onlineАрхив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (PDF; 43,9 MB)
Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 229 f.
Friedrich von Weech: Karl Egon Fürst zu Fürstenberg, in: Friedrich von Weech: Badische Biographien, Erster Theil, Heidelberg 1875, S. 272 – 274. (Digitalisat)
Friedrich von Weech: Fürstenberg, Karl Egon Fürst zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 227 f.
Constantin von Wurzbach: Fürstenberg, Karl Egon Fürst zu. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 5. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski & C. Dittmarsch.), Wien 1859, S. 22
Erno Seifriz: „Des Jubels klare Welle in der Stadt der Donauquelle“. Musik am Hofe der Fürsten von Fürstenberg in Donaueschingen im 18. und 19. Jahrhundert In: Mark Hengerer und Elmar L. Kuhn: Adel im Wandel. Oberschwaben von der frühen Neuzeit bis zur Gegenwart. Verlag Thorbecke, Ostfildern 2006, ISBN 978-3-7995-0216-0, Band 1, S. 363 – 376.
Karl Siegfried Bader: Fürstenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695 f.
Constantin von Wurzbach: Fürstenberg, das Geschlecht der Grafen, Fürsten und Landgrafen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 5. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski & C. Dittmarsch.), Wien 1859, S. 14 – 16
C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 483.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 18.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 272.
Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 130
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1951
↑Volker Schupp: Joseph von Laßberg, die Fürstlich-Fürstenbergische Handschriftensammlung und Johann Leonhard Hug, Professor an der Universität Freiburg, in: Freiburger Universitätsblätter 131 (1996), S. 97.
↑Hermann Hengst: Die Ritter des Schwarzen Adlerordens. Verlag Alexander Duncker, Berlin 1901, S. 123.