Карта на водосборния басейн на река ВолгаКарта на водосборния басейн на река Кама
Река Ка̀ма (на удмуртски: Кам; на татарски: Чулман) е голяма река в Европейска Русия ляв приток (най-голям) на Волга. Дължината ѝ е 1805 km, която ѝ отрежда 16-о място по дължина сред реките на Русия. До изграждането на Куйбишевското водохранилище дължината на Кама е била 2 030 km.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Кама извира от централната част на Горнокамското възвишение на 335 m н.в., в североизточната част на село Кулига, Кезски район на Република Удмуртия и се насочва на север-северозапад. При село Алешата навлиза в източната част на Кировска област, като запазва първоначалната си посока на течението. След село Баталово завива на североизток, а след село Пориш напуска пределите на Кировска област и навлиза на територията на Пермски край. След устието на река Весляна (ляв приток) посоката ѝ става източна, а след устието на река Южна Келтма (ляв приток) – южна. В този участък от 745 km тече в широка, на места стесняваща се долина през северните хълмисти части на Горнокамското възвишение. Руслото ѝ е неустойчиво, с много завои и меандри, а в заливната ѝ тераса изобилстват изоставени старици и малки езера. След устието на големия си ляв приток река Вишера Кама става многоводна река, а бреговете ѝ асиметрични: десният остава нисък и широк, покрит с обширни пасища, а левият почти навсякъде е висок, на места стръмен. След град Перм (при 693 km) реката завива на югозапад и запазва това направление до устието на река Белая (най-голям приток). В този участък по течението на Кама има много острови, плитчини и бързеи. След устието на Белая посоката ѝ става западна, като тук десният бряг става висок, а левия нисък. Долината ѝ достига ширина до 15 km, а коритото ѝ – 150 – 1200 m. След изтичането си от Нижнекамското водохранилище Кама се разделя на ръкави и след устието на река Вятка (десен приток) се влива в големия Камски залив на Куйбишевското водохранилище на 36 m н.в. при село Сорочи Гори, Република Татарстан. Преди изграждането на водохранилището Кама се е вливала отляво в река Волга при нейния 1804 km, в близост до посьолок Камское Усте, Република Татарстан, като по този начин дължината ѝ е била 2 030 km.
Река Кама получава стотици с дължина над 20 km, като 25 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 9 – между 101 и 200 km; 12 – между 201 и 500 km; 2 – между 501 и 1000 km и 2 с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 25 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
1473 → Лупя 135 / 907, на 8 km южно от село Ожмегово, Кировска област
1261 → Пориш 131 / 2210, при село Пориш, Кировска област
Подхранването на Кама е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. През пролетното пълноводие (март-юни) преминава над 62,6% от годишния отток, през лятото и есента – 28,3%, а през зимата – 9,1%. Нивото на реката през сезоните се колебае до 8 m в горното течение и 7 m в долното, като причината за по-малкото колебание на нивото ѝ е изграждането на трите големи водохранилища, които регулират оттока ѝ. Среден годишен отток при град Перм (Камската ВЕЦ) – 1 630 m3/s, при Воткинската ВЕЦ – 1 750 m3/s, в устието – около 3500 m3/s (максимален 27 500 m3/s). Замръзването на реката се съпровожда с обилно образуване на подводен лед и ледохода продължава от 10 до 20 денонощия. Замръзва в началото на ноември в горното течение и в края на ноември в долното, а се размразява през април. Пролетният ледоход в зависимост от температурите на въздуха продължава от 2 – 3 до 10 – 15 денонощия.
Геоложки долината на река Кама е по стара от тази на Волга. До кватернерното заледяване реката директно се е вливала в Каспийско море, докато Волга е била ляв приток на Дон. Ледниковият период променя речната система в Източна Европа и Волга започва да се влива под прав ъгъл в Кама. Сега долната речна долина на Волга е старата речна долина на Кама и съгласно болшинството от хидроложките признаци (възраст, височина на извора, дължина, пълноводие) Кама би трябвало да е главна река, а Волга – неин най-голям приток.
Селища
По течинето на реката са разположени стотици населени места, в т.ч. 21 града:
В средното и долно течение на реката са изградени три големи водохранилища (Камско, Воткинско и Нижнекамско), като в основата на преградните им стени функционират мощни ВЕЦ-ове. От древни времена река Кама е важна водна транспортна артерия, като изградените три водохранилища са снабдени с шлюзове и по този начин подобряват корабоплаването по реката. Кама е постоянно плавателна (без зимния сезон) до село Керчевски, Пермски край (до 966 km), а през пролетта, по време на пълноводието още 600 km нагоре по течението – до село Бисерово, Кировска област.
