Йоханес Фриснер

Йоханес Фриснер
немски генерал
Звание	Генерал-полковник
Години на служба	1911 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Военно формирование	пехотни войски
Командвания	Група армии „Север“ Група армии „Юг“
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Германски златен кръст
Дата и място на раждане	22 март 1892 г. Кемниц, Германска империя
Дата и място на смърт	26 юни 1971 г. (79 г.) Бад-Райхенхал, Германия
Друга дейност	консултант в Бундесвера
Йоханес Фриснер в Общомедия

Йоханес Фриснер (на немски: Johannes Frießner) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

Йоханес Фриснер е роден на 22 март 1892 г. в Кемниц, провинция Саксония, Германска империя. През 1911 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и след края ѝ се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен период

На 1 март 1938 г. е началник-щаб по инспекция на военната школа, а от 1 септември 1939 г. инспектор на резервната армия по бойната подготовка.

Втора световна война (1939 – 1945)

В началото на Втората световна война, на 14 септември 1940 г. е издигнат в чин генерал-майор и дислокиран на германско-съветския фронт, където взема участие във Френската кампания.

Германо-съветски фронт (1941)

На 1 май 1942 г. му е поверено командването на 102^-ра пехотна дивизия, между 19 януари и 11 декември 1943 г. на 23^-ти армейски корпус, а на 1 февруари 1944 г. на група „Шпонхаймер“, с която спира съветския опит за пробив при Нарва. На 23 юли 1944 г. е издигнат в чин генерал-полковник, между 25 юли и 23 септември ръководи командването на група армии „Южна Украйна“, а до края на декември 1944 г. му е поверено командването на група армии „Юг“.

Снет е от командване след провала при задържането на четиримесечната съветска офанзива на втори украински фронт, ръководена тогава от руския маршал Родион Малиновски. Без други командни постове и повишения, до края на войната живее като пенсионер в градчето Бад-Райхенхал, Бавария до смъртта си на 26 юни 1971 г.^[1]

Следвоенни години

В началото на 50-те активно консултира преустрояването на германската армия (Бундесвера) и дори е председател на „Комитета на германските войници“ (на немски: Verbund Deutsche Soldaten). През 1956 г. написва ѝ първата си книга „Предадени битки“ (на немски: Verratene Schlachten), мемоари върху командването си на група армии „Южна Украйна“.

Военна декорация

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (15 септември 1914) и I степен (19 септември 1916) Германска „Значка за раняване“ (1918) – черна (?) Германски орден „Кръст на честта“ (?) Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II (27 юли 1942) и I степен (21 август 1942) Орден „Германски кръст“ (1943) – златен (9 юни 1943)

Рицарски кръст с дъбови листа Носител на Рицарски кръст (23 юли 1943) Носител на Дъбови листа № 445 (9 април 1944) Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (29 ноември 1944)

Използвана литература

Библиография

• ((fr)) Fellgiebel, Walther-Peer и др. PDie Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939—1945. Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.

Бележки

1. Walther-Peer Fellgiebel (2000), Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Podzun-Pallas.

Външни препратки

• ((de)) Ген. Й. Фриснер в немския сайт на Lexikon der Wehrmacht