Йордан Мутафчиев

Мутафчиев
български генерал и политик
Роден	17 ноември 1940 г. с. Бяла вода, област Бургас, България
Починал	24 май 2015 г. (74 г.) София, България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия Военна академия „Фрунзе“
Партия	Българска комунистическа партия
Военна служба
Звание	Армейски генерал

Йордан Жеков Мутафчиев е български офицер и политик.

Той е висш офицер от Българската армия с военно звание армейски генерал. Министър на отбраната в:

• 80-о правителство на България, оглавявано от Андрей Луканов,
• 81-вото правителство на България, оглавявано от Димитър Попов.

Съучредител на Обединението на българските националисти „Целокупна България“. Кандидат за вицепрезидент в двойка с проф. Григор Велев на президентските избори през 2006 г., когато на първия тур събират 19 857 гласа (0,714%).

Водоснабдява село Бяла вода.

Биография

Професионална кариера

Образование:

• Завършва през 1958 г. Търговската гимназия в Бургас.
• Народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново – завършва тригодишния курс през 1961 г. – специалност – танкист – строеви
• Военна академия „М. В. Фрунзе“, Москва – завършва тригодишния курс (с отличие) през 1976 г.
• Висша Военна академия „Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, Москва – завършва двугодишния курс през 1984 г.

На 27 декември 1989 г. е освободен от длъжността командващ армия и назначен за заместник-министър на народната отбрана.^[1]

От 1961 до 1993 г. служи като офицер в Българската армия:

• 1961 – 1973 г – офицер в 24-та танкова бригада, гр. Айтос – командир на взвод, рота, заместник началник-щаб на батальон
• 1973 – 1976 г – Военна академия „М. В. Фрунзе“, Москва – завършва тригодишния курс (с отличие)
• 1976 – 1978 г – офицер в оперативния отдел на 7-а мотострелкова дивизия, и началник на щаба на 33-ти пехотен полк в Звездец
• 1978 – 1980 г – командир 33-ти пехотен полк в Звездец
• 1980 – 1982 г – началник-щаб на 24-та танковата бригада в Айтос
• 1982 – 1984 г – Завършва Висшата Военна академия „Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, Москва 
• 1984 – 1985 г – началник-щаб на съединение (7-а мотострелкова дивизия) в Ямбол
• 1985 – 1986 г – командир на съединение (7-а мотострелкова дивизия) в Ямбол
• 1986 – 1987 г – началник-щаб на III армия в Сливен
• 1987 – 1989 г – командващ III армия в Сливен

Политическа кариера

През декември 1989 е назначен за заместник-министър на отбраната. На 22 ноември 1990 г. е избран за министър на отбраната във второто правителство на Андрей Луканов, като заема поста и в правителството на Димитър Попов до 8 ноември 1991 г.

Докато е министър на отбраната, е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (известен като Закон за деполитизацията на въоръжените сили). Като военен министър допринася за изготвянето на нова нормативна уредба по отбранителното строителство, внесени са в Министерския съвет редица проекти на документи, сред които Законът за отбраната и въоръжените сили, нова военна доктрина и други нормативни актове, регламентиращи структурата, дейността и състоянието на Българската армия в новите условия, особено след разпадането на Организацията на Варшавския договор. Участвал в като член на правителствена делегация в Конференцията по безопасност и сътрудничество на Европа в Париж.

На 22 август 1991 г. докато на длъжността Министър на Отбраната, му е присвоено звание армейски генерал, връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал

От 8 ноември 1991 г. до 1 февруари 1993 г. заема военизираната длъжност „главен инспектор на Въоръжените сили“ и демонстративно не става при влизането на носещия по-ниското звание генерал-полковник началник на ГЩ Любен Петров на заседанията (който е повишен звание Армейски генерал едва на 1 февруари 1993 г. при излизането в запас на Мутафчиев)

На 1 февруари 1993 г. е уволнен от действителна служба и преминава в запас.

Преминава 3 месечни дипломатически курсове към дипломатическия институт.

От юни 1993 до юли 1997 г. е посланик на Република България в гр. Пхенян, Северна Корея.

Снет от запаса през 2005 г. по пределна възраст 65 г.

Съучредител на Обединението на българските националисти „Целокупна България“, основано на 3 март 2006 г. На учредителното събрание е избран за заместник-председател на Националния изпълнителен съвет. На 22 юли 2006 г. Националният политически съвет на ОБН „Целокупна България“ издига кандидатурата му за вицепрезидент заедно с кандидат-президента проф. д-р Григор Велев.

На 1 ноември 2008 г. става заместник-председател. През 2009 г. с други 500 офицери от резерва учредява нова политическа партия с името „Възраждане на Отечеството“.^[2] На парламентарните избори са получени гласове 1874, с относителен дял 0.04%

о.з. армейски генерал Мутафчиев почива на 24 май 2015 г.^[3]

Военни звания

• младши лейтенант – 1 септември 1961
• лейтенант – 2 септември 1963
• старши лейтенант – 12 октомври 1966
• капитан – 29 септември 1971
• майор – 24 юли 1976
• подполковник – 5 септември 1981
• полковник – 2 октомври 1985
• генерал-майор – 7 септември 1986
• генерал-лейтенант – 8 септември 1988
• генерал-полковник – 6 септември 1990
• армейски генерал – 22 август 1991^[4]

п б р Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година

Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от: Гласове на I тур Процент гласове на I тур Гласове на II тур Процент гласове на II тур Неделчо Беронов Юлиана Николова Инициативен комитет 271 078 9,753% Любен Петров Нели Топалова Инициативен комитет 13 854 0,498% Георги Първанов Ангел Марин Инициативен комитет 1 780 119 64,047% 2 050 488 75,948% Григор Велев Йордан Мутафчиев Целокупна България 19 857 0,714% Петър Берон Стела Банкова Инициативен комитет 21 812 0,785% Волен Сидеров Павел Шопов ПП „Атака“ 597 175 21,486% 649 387 24,052% Георги Марков Мария Иванова Ред, законност и справедливост 75 478 2,716% Общо: 2 779 373 2 699 875   Десница и център   Крайно дясно   Левица

Източници

1. Указ № 2932 от 27 декември 1989 г., ДВ бр. 2/1990
2. Армейски генерали и офицери от резерва учредиха партия
3. Почина армейски генерал Йордан Мутафчиев – blitz.bg, 24.05.2015
4. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 207

Външни препратки

• Биография на Йордан Мутафчиев Архив на оригинала от 2006-11-26 в Wayback Machine.