Известен е със своя превод на Библията от гръцки и еврейски на латински език, направен по поръка на папа Дамас I, между 383 г. и 406 г. - т.нар. Вулгата (Vulgata). С него той ревизира стария латински превод на Библията, наречен Vetus Latina. Превежда Библията на латински през 385 г. във Витлеем и целия Стар завет - през 393 г. Освен това той е автор и на много коментари и кореспонденция. В иконографията е изобразяван често като старец с бяла брада, наведен над книгите, а датата на смъртта му (30 септември) е обявена за Международен ден на преводача.
Биография
Роден е в Далмация, във връзка с което често казва: Parce mihi, Domine, quia Dalmata sum (Прости ми, Господи, защото съм далматин).
Неговите заможни родители го изпращат в Рим при прочутия Елий Донат, при когото учи граматика, реторика и философия. Между съучениците му е и свети Памахий, с когото става приятел за цял живот. По това време той се кръщава. След кратък престой в Трир и Аквилея през 373 г. отива по сухоземен път в Източната империя, в Сирия, където живее като отшелник. Според популярна легенда, по това време той укротява един лъв, който го придружава вярно след това. Тази и сходни истории (например за приключенията на Свети Герасим и за Рицаря на Лъва) вероятно произхождат от разказа на Апион за избавлението на човек на име Андрокъл (може би един от първите християнски мъченици) - роб осъден на разкъсване от зверовете на цирковата арена в Рим, но пощаден и дори защитаван от едно от животните - лъв, с който преди това се е сприятелил, след като го е излекувал и спасил от осакатяване.[1] Във връка с различни предполагаеми случки, свързани с този звяр, Свети Йероним често е изобразяван в неговата компания или на фон, включващ лъва му.[2]
Полемизира разгорещено по църковни въпроси. От 382 до 384 г. е секретар на папа Дамас I и е съветник на знатни римски жени, между които са св. Марцела и Леа, Фабиола, Павла и дъщеря ѝ девицата Евстохия (Eustochium). След смъртта на покровителя си Дамас, той пътува, придружен от Павла и Евстохиум, до Витлеем, където основава 4 манастира – 3 за девици и 1 - за монаси,чието управление поема и където остава до смъртта си. Погребан е в пещера, намираща се в близост до т.нар. Рождествена пещера.[3]
Alfons Fürst: Hieronymus. Askese und Wissenschaft in der Spätantike. Herder, Freiburg 2003, ISBN 3-451-27722-0.
Georg Grützmacher: Hieronymus, eine biographische Studie zur alten Kirchengeschichte. Leipzig 1901 – 1908. Neudruck: 3 Bände in einem Band, Scientia, Aalen 1986, ISBN 3-511-04259-3.
Stefan Rebenich: Jerome. Routledge, London u.a. 2002.
Източници
↑Salter, David. Holy and Noble Beasts: Encounters With Animals in Medieval Literature (англ.). — N.Y.: Boydell and Brewer. — P. 12. — ISBN 9780859916240.
