Ицхак Сами Финци , известен най-вече като Ицко Финци , е български театрален и филмов актьор .
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър (1955 – 1957). След това играе в Драматичния театър в Бургас (1957 – 1960), след което се мести в София . От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър , след което играе в Театър „София“ (1967 – 1988). Следват две години в Народен театър за младежта (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“ . Играе и на сцената на Театър 199 , на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Ицхак Финци. Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни български филми , сред които „Преброяване на дивите зайци “, „Вилна зона “, „Закъсняло пълнолуние “, „Щурец в ухото “, „Откраднати очи “.
Член на САБ и на СБФД (1973).
Многократни участия в детски тв предавания: „Лека нощ, деца “, „Котаракът в чизми“ и др.
През 2017 г. съвместно с режисьора Лиза Боева създава творческото обединение „Филизи 33“ - образователна платформа по изкуства за деца и възрастни. Сред съвместните им проекти са курсовете: Италиански и Северен Ренесанс, Йеронимус Бош , Питер Брьогел Стари , Франц Кафка , Руска класическа литература, Оскар Уайлд и др.
Играе в театралните спектакли-лекции: „Кой уби Ромео и Жулиета?“ (2018, Сити Марк Арт Център), „Черният квадрат на Малевич“ (2021, Малък градски театър „Зад канала“ ), „Майстора и Маргарита“. Булгаков и властта" (2022, Малък градски театър „Зад канала“).
Заслужил артист (1979).„II награда“, „за мъжка роля“ за ролята на (стария) от пиесата „Когато розите танцуват“ (1962).
„II награда“ за филма „Преброяване на дивите зайци “ (Варна , 1973).
Награда „на критиката“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
„Награда на ЦС на СБП “ „за актьорско постижение“ за ролята на (Шияка) във филма „Елегия “ (Варна, 1982).
Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Димитър Луков) във филма „Голямата любов на Д. Луков “ (1983).
Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Хрили) в пиесата „Пук“ на Международен фестивал на куклените театри (Варна , 1984).
Награда „за най-добър актьор“ на СБФД за ролята във филма „Закъсняло пълнолуние “ (1997).
Награда Аскеер за цялостно творчество (1991).
Награда „за най-добър актьор“: на Международния фестивал на телевизионните филми – Прага .
Награда „за най-добър актьор“: на Международния кино фестивал „Златната роза“ – Варна
Награда „за най-добър актьор“: на Фестивала на малките театрални форми – Враца
Награда „за най-добър актьор“: на София филм фест.
Орден „Стара планина“ – I степен (2004).
Актьорът участва в множество звукозаписи през социализма, предназначени за учебните институции - училища и детски градини.
„Мир и дружба“ (Учтехпром, ~1988 г.)
„Срещи с Иречек“ – документален
„Ицко“ (1983) – документален филм за него (р. Георги Стоев) Режисьор Сценарист Оператор Композитор Продуцент
„Пет пиеси, разказани от актьор“. София: Филизи 33, 2024. ISBN 978-619-92797-0-0
„Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива“. София: Рива, 2009. ISBN 978-954-320-271-3 .
Уикицитат Нормативен контрол
