Историческият факултет е един от 16-те факултета на Софийския университет.
История
Четенията по история в Софийския университет започват още със създаването му през 1888 г. като висш педагогически курс към Първа мъжка софийска гимназия. От 1904 г., когато Висшето училище в София се преименува в Университет, специалността История се изучава в Историко-филологическия факултет. През 1951 г. с преструктуриране на университета е обособен Философско-исторически факултет с три основни катедри – История, Философия и Педагогика. През 1972 г. Историческият факултет се отделя като самостоятелно звено.
Софийският университет е главното и почти единствено средище за изучаване, преподаване и разпространение на исторически знания в страната до средата на ХХ век. Преподаватели в него са били изтъкнати представители на няколко поколения български историци.
Задачи и цели
Основната задача на Историческия факултет в рамките на университетската общност е подготовката на специалисти по история: учители и научни работници, преподаватели в хуманитарни висши училища или специалисти в разностранните области на националната култура. Научните традиции на факултета са свързани преди всичко с детайлното проучване на българската национална история във всичките ѝ периоди и аспекти. Поради характера на учебния процес във факултета се изучава и изследва и най-важното от балканската и световната история и специалните исторически дисциплини. Специалистите по тези проблеми са обособени в отделни катедри. Известни световни учени и центрове по история сътрудничат за протичането на научноизследователската дейност във факултета.
С откриването на новите специалности Археология и Етнология факултетът си постави за цел и подготовката на специализирани кадри в съответните научни направления. Поради относително ограничения си научно-преподавателски потенциал двете специализирани катедри по археология и етнология в рамките на Историческия факултет провеждат учебната си и научноизследователска дейност в тясно сътрудничество със съответните научни институти на БАН.
Деканско ръководство
Катедри
- История на България
- Стара история, тракология и средновековна история
- Нова и съвременна история
- История на Византия и Балканските народи
- Археология (основана 1920)
- Етнология
- Архивистика и помощни исторически дисциплини
Обучение
Бакалавърска степен
С преструктурирането на Софийския университет през 1951 г. три от хуманитарните специалности – история, философия и педагогика, се обединяват във Философско-исторически факултет.
През 1972 г. специалността История се обособява в самостоятелен Исторически факултет, който съществува и до днес.
През 1992 г. към факултета е открита специалност Археология.
През 1995 г. се открива специалност Етнология.
През 1999 г. съвместно с Геолого-географски факултет – специалност История и география.
През 2003 г. – специалност Архивистика и документалистика.
През 2006 г. – Минало и съвремие на Югоизточна Европа.
През 2015 г. е открита най-новата специалност – Хебраистика.
През 2018 г. – специалността Минало и съвремие на Югоизточна Европа е преименувана на История и геополитика на Балканите.[1]
Магистърска степен
- Българско Средновековие и Възраждане (VII-XIX в.)
- Нова и съвременна българска история
- Американистика и трансатлантически отношения
- Медии и историческа памет
- Балканите между две цивилизации: християнство и ислям
- Антична история и култура
- Средновековното общество – идеология, политика и култура
- Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVII-XX в.
- История на Евразия, Русия и Източна Европа
- Документалистика и архивистика
- Етничност и национални взаимоотношения в Югоизточна Европа (англ. ез)
- Власт, авторитет и култура в Югоизточна Европа (англ. ез)
- Европейския югоизток
- Археология
- Археометрия
- Културна антропология и етнология
Външни препратки
|
|---|
| | Факултети | |
|---|
| | Департаменти | |
|---|
| | Самостоятелни звена | |
|---|
| | Ботанически градини | |
|---|
| | Центрове | |
|---|
| | Други структури | |
|---|
| | Изкуство и медии | |
|---|
| | Минало | |
|---|
|
