Ирис Волф (на немски: Iris Wolff) е германска писателка от румънски произход, авторка на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
Ирис Волф е родена на 28 юли 1977 г. в Сибиу, Трансилвания, Румъния. Прекарва детството си в Сибиу и в Семлак в Банат. През 1985 г. емигрира със семейството си в Германия. Следва немска филология, религиозни науки, както и графика и живопис в Марбургския университет.[4] След дипломирането си, в периода 2003 – 2013 г. работи в Немския литературен архив в Марбах и изнася лекции по художествено образование, а в периода 2013 – 2018 г. е координатор на мрежата за културно образование във Фрайбург.[3] В периода 2013 – 2015 г. участва в жури на конкурс за ученическо творчество. Провежда семинари по творческо писане за Австрийската библиотечна асоциация и други институции, и е в консултативния съвет на Фондация „Земя на децата“ в Баден-Вюртемберг. От 2018 г. се посвещава на писателската си кариера.[2][5]
Авторка е предимно на романи и разкази. Първият ѝ роман „Полукамък“ е издаден през 2012 г. Главната героиня, която търси своя професионален път след завършване на обучението си, се завръща на мястото на своето детство в Трансилвания след повече от 20 години, където се среща с мистериозната архитектура и богатото културно минало, приятелите от детството, спомените от житейската история, които и помагат в процеса на съзряване. Романът получава наградата „Ернст Хаберман“.[1][5]
През 2017 г. е издаден романът ѝ „Преструвай се, че вали“, който е история за странно напрегнатата връзка между дома и свободата, която е особено позната на онези, които пътуват далеч от личните си карти. Романът получава литературната награда „Алфа“, наградата „Тадеус-Трол“, наградата „Награда Ото Щосл“ и наградата „Марилуизе Флайсер“.[1][4][5]
През 2020 г. е издаден романът ѝ „Неясните очертания на света“. Действието на историята се развива в Банат развива в периода между управлението на румънския крал Михай I и падането на режима на Чаушеско и завършва в съвременна Южна Германия, като представя света през очите на различните герои, които намират връзка помежду си, въпреки ударите на съдбата и разстоянията.[1] Романът е номиниран за различни престижни награди и получава наградата „Мари Луизе Кашниц“, Евангелистката награда за книга, наградата на „ЛитераТур Норд“. През 2021 г. получава наградите Золотурн и „Айхендорф“ за цялостно творчество.[3] Удостоена е и много литературни стипендии за развитие.[2][5]
Член е на международния ПЕН клуб в изгнание.[2]
Ирис Волф живее във Фрайбург.[2]
Произведения
Самостоятелни романи
- Halber Stein (2012) – награда „Ернст Хаберман“[1][3][5]
- Leuchtende Schatten (2015)
- So tun, als ob es regnet (2017) – роман в 4 разказа, награда „Алфа“
- Die Unschärfe der Welt (2020) – награда „Мари Луизе Кашниц“
Неясните очертания на света, изд. „Аквариус“ София (2022), прев. Виолета Вичева
Разкази (частично)
- Blätterfall (2013)[5]
- Haus mit Himmelsleiter (2015)
- Langsame Tage (2015)
- Blätterfall (2017)
- Drachenhaus (2018)
Документалистика (частично)
- Auf der Breite eines Schermessers. Schillers Arbeit am Piccolomini-Manuskript (2009)[1][5]
- Literatur berührt. Kooperationen zwischen Schule und Museum am Beispiel der Marbacher Literaturschule LINA (2011)
- Ein dritter Raum. Lesereise in Rumänien (2018)
- Grashüpfer im Grenzraum (2021)
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
.jpg)
