Иван Спасов Харизанов е виден български политик от кръга „Звено“, адвокат, съдия, прокурор и журналист.
Биография
Той е първи братовчед на Яне Сандански. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Любомир Харизанов. След като следва в Русия, постъпва на работа като адвокат в Дупница. Той е виден възрожденец и български общественик, борец за църковна независимост. От 1906 година е член на Радикал-демократическата партия. Четник е на ВМОРО.[1]
В 1907 година завършва право в Софийския университет.[2]
След Младотурската революция в 1908 година Иван Харизанов подкрепя заедно със Сандански дейността на младотурците в Солун.[3] Спомага за укрепването на Народната федеративна партия (българска секция).
Яне Сандански и Иван Харизанов са братовчеди по майчина линия. След убийството на неговия братовчед Сандански, Иван Харизанов записва спомените на войводата Тома Радовски за последните мигове на Сандански в Роженския манастир. Те са архивирани в Централният държавен исторически архив в София.[4]
По-късно е член на Демократическата партия.[5] Участва във войните за национално обединение като офицер.
Иван Харизанов е известен журналист и политически деец, във времето между двете световни войни. Имал е дейно влияние над културното развитие на любимия си племенник – Димитър Димов. Младият Димов чете ръкописа на романа си „Поручик Бенц“, а Иван Харизанов го харесва. Това вдъхновява Димов да издаде романа си. Влиза в Демократическия сговор, членува в Македонския научен институт, депутат е в XXI и XXII ОНС, а през 1928 година става активист на ПК „Звено“, с който участва в Деветнадесетомайския преврат. По-късно се включва в демократическата опозиция, а между 1943 – 1944 година е член на НК на ОФ, след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на ръководството на Македонския научен институт, член на ИК на Народен съюз Звено, председател на Върховната стопанска камера, а също е български делегат на Парижката мирна конференция.[6] Участва на Второто заседание на АСНОМ като делегат на НК на ОФ.[7]
Женен е за поетесата Екатерина Ненчева, с която имат 2 деца (дипломата Милчо и Иванка, омъжена за строителен инженер Любен Ковачев). Роднина е и на българската художничка Калина Тасева.[8]
Умира в София.[9]
Родословие
Външни препратки
Бележки
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 417.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 50 - 52.
- ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 25.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 311.
- ↑ в. Нова Македония, 29 декември 1944, бр. 26, с. 2
- ↑ Калина Тасева: Националната идея е морал и начин на мислене, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305011514/http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_39_2-8, посетен на 18 март 2009
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
Нормативен контрол | |
|---|
|
