Иван Евстратиев Гешов

Иван Евстратиев Гешов
български политик
Гешов, 1920 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	20 февруари 1849 г. Пловдив, Османска империя
Починал	11 март 1924 г. (75 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Манчестърски университет „Виктория“
Политика
Партия	Народна партия Обединена народно-прогресивна партия
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия
III ВНС   VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС
18-и министър-председател на България
29 март 1911 – 14 юни 1913
Семейство
Баща	Евстрати Иванов Гешов
Майка	Харитина Нешева
Съпруга	Мария Пулиева
Деца	Харитина (1875 – 1946) Анна (1877 – 1955) Евстратий (1884 – 1959) Евлогий (1887 – 1954) Никола (1888 – 1944)
Подпис
Иван Евстратиев Гешов в Общомедия

Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.

Той е министър-председател на България в 32-рото правителство (1911 – 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) Обикновено народно събрание.

Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924) и Българския червен кръст (1899 – 1924).

Биография

Първи години и престой в Манчестър

Иван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари (8 февруари стар стил) 1849 г.^[1] в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, а майка му – от копривщенската фамилия Чалъкови, първа братовчедка на Георгаки Чалъкоглу.^[2]

Първоначално Гешов учи за кратко в гръцко училище при църквата „Свети Димитър“, но скоро е преместен в Централното българско училище „Св. св. Кирил и Методий“, където негови учители са последователно Йоаким Груев, Славиди и Никола Ковачев.^[3] В класното училище всички предмети, освен трите чужди езика (гръцки, турски и френски), включително статистика и рисуване, се преподават от Груев.^[4][5] След като през 1864 година сестра му се жени за живелия в Манчестър търговец Михал Милков и е решено Евстрати Гешов да открие клон на „Братя Гешови“ в този град, Иван Гешов започва да посещава и курса по английски език в Американското училище.^[6]

През май 1865 г. цялото семейство заминава за Цариград и прекарва лятото в къщата на Гешови на остров Халки, тъй като в града има епидемия от холера. През септември те заминават оттам през Марсилия, Париж и Лондон за Манчестър, където се установяват и прекарват следващите седем години в наета къща в Хайър Браутън в Солфорд.^[7]

През първата си година в Англия Иван Гешов учи с частен учител, а през есента на 1866 г. постъпва в „Оуенс Колидж“, по това време изпитен център на Лондонския университет, днес преобразуван в Манчестърски университет.^[8] Първоначално се интересува от химия, но решава, че не му се отдава, и се ориентира към обществените и стопански науки.^[9] Силно влияние му оказва неговият преподавател по логика и политическа икономия Уилям Стенли Джевънс.^[10]

През 1869 г. Иван Гешов завършва висше образование с диплома по финанси и политикономия и през следващите години работи в кантората на баща си.^[1] През целия си престой в Манчестър той се стреми да се самообразова, членува в местния „Атенеум“, просветно дружество с голяма библиотека, която редовно посещава.^[11] Според по-късните му спомени определяща роля за формирането на политическите му възгледи изиграва либералният философ Джон Стюарт Мил.^[12] От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“.^[13]

Връщане в Пловдив

Гешов през 1874 г.

През 1872 г. „Братя Гешови“ закриват клона си в Манчестър и през септември семейството на Иван Гешов се завръща в Пловдив. През януари следващата година той е избран в настоятелството на класното училище и става председател на пловдивското читалище, което по това време поддържа три квартални начални училища с над 200 ученици. По модела на подобна организация в Манчестър, Гешов създава клуб за дебати към класното училище, който просъществува няколко месеца.^[14]

През 1875 г. Иван Гешов се жени за Мария Пулиева (1854 – 1924), дъщеря на карловския търговец Никола Пулиев и първа братовчедка на букурещкия банкер Евлоги Георгиев. Двамата имат 5 деца: Харитина (1875 – 1946, съпруга на политика и финансист Димитър Яблански), Анна (1877 – 1955, съпруга на офицера Никола Радев), Евстратий (1884 – 1959, финансист), Евлогий (1887 – 1954, дипломат) и Никола (1888 – 1944, търговец).

По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, докладът е изключително добре приет в САЩ.^[15] През следващите месеци Гешов продължава да поддържа контакти с американския консул Юджийн Скайлър и през лятото на 1877 г. е назначен за почетен вицеконсул на Съединените щати в Пловдив, но това става малко след ареста му.^[16]

На 12 август 1877 г., малко след началото на Руско-турската война, Иван Гешов е арестуван, заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов.^[17] По това време властите бесят в Пловдив и околностите му десетки карловци, обвинени за това, че са посрещали влезлите за кратко в града руски войски.^[18] Двамата братовчеди са осъдени на смърт от военен съд, като процес не е воден и те така и не разбират обвинението срещу тях, но присъдата им е отменена след намесата на британското и американското посолство.^[19] Докато е в затвора пише „Записки на един осъден“.^[20][1]

На 28 октомври двамата Гешови, заедно с родителите и семействата им, както няколкостотин други видни българи от Тракия, са изпратени в Цариград, за да бъдат заточени в Азия.^[21] След двуседмичен престой в цариградски затвор и със съдействието на британското и американското посолство на семейството е разрешено да се настани в наета къща до полицейското управление в Кадъкьой, номинално под домашен арест, но на практика свободни да излизат из града.^[21] Те остават там до амнистията, предвидена в Санстефанския мирен договор, като са официално освободени в края на март 1878 г. На Връбница, в края на април 1878 година, Иван Гешов се завръща със семейството си в Пловдив.^[21] Основава и от 1878 до 1885 г. е главен редактор на вестник „Марица“.^[1]

През февруари 1879 г. Иван Гешов е сред представителите на Южна България, изпратени при Учредителното събрание в Търново. След като под руски натиск те не успяват да получат подкрепата на Учредителното събрание за общи действия срещу Берлинския договор, Гешов е изпратен от комитет от южнобългарски първенци с мисия до Великите сили, заедно с Георги Янколов, за да настоява за невъвеждане в Източна Румелия на османски войски. Те пристигат в Париж в началото на април и на 31 март/12 април се срещат неофициално с външния министър Вилиам Анри Вадингтон, както и с влиятелния политик Леон Гамбета. На 6/18 април те пристигат в Лондон, където външният министър Робърт Солзбъри отказва да ги приеме и те се срещат само с представители на опозицията.^[22]

На връщане от Лондон прави престой в Букурещ, където се запознава с богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата му Мария. На 30 юни Иван Гешов пристига в София, където му предлагат поста на министър на просвещението в правителството на Тодор Бурмов, но той отказва, очаквайки то скоро да падне, и заминава за Пловдив, където пристига на 9 юли. След като османското правителство не го одобрява за директор на правосъдието, през октомври той е избран за член на Областното събрание на Източна Румелия и става първият негов председател, а през декември оглавява и Постоянния комитет. Малко след това Петко Каравелов му предлага министерски пост в първото си правителство, но той отказва.^[23]

През следващите години Гешов става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. През есента на 1880 година отново е избран за председател на Постоянния комитет, през 1881 г. – за негов член, а през януари 1882 г. го напуска, поемайки поста на директор на финансите в областта,^[24] на който остава до следващата година.

Преместване в София

Първата българска банкнота

От 1883 г. живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883 – 1886). Неговият подпис е на първата емисия български левове. През 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).^[25] От 1884 година до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

На 13 септември 1885 г., непосредствено след Съединението, Иван Гешов и Климент Търновски с пълномощия от Народното събрание и трима източнорумелийски представители са изпратени да търсят подкрепата за Съединението при намиращия се по това време в Копенхаген руски император Александър III. Делегацията е приета от руския външен министър Николай Гирс и от императора, които осъждат Съединението, но ѝ дават уверения, че руското правителство ще работи за неговото запазване под приемлива за Великите сили форма. След това делегацията се връща в България, но Гешов е изпратен в Лондон, където на 4/16 октомври е приет от министър-председателя лорд Солсбъри^[26], среща се също с Уилям Гладстон (тогава лидер на опозицията) и влиятелния държавен секретар (министър) за Индия Рандолф Чърчил. В края на октомври заминава за Париж, където се среща с външния министър Шарл дьо Фрейсине.^[27]

Иван Гешов се връща в България на 1/13 ноември, но още преди да пристигне в София избухва Сръбско-българската война.^[28] След края на бойните действия му е възложено да води едномесечните преговори в Букурещ със сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 г. на Букурещкия мирен договор.^[29][30]

Гешов (седнал вдясно) при подписването на Букурещкия договор

След Деветоавгустовския преврат от 1886 година участва за кратко в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов като министър на финансите.^[1] След падането на Стефан Стамболов през 1894 г. се включва във възстановената Народна партия и от 1894 г. е избиран тринадесет пъти за народен представител. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894 – 1897),^[31] а след неговата смърт през 1901 г. оглавява партията.^[1]

След смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 година Иван Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му.^[32][33] След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си.^[1]

Начело на Народната партия

От 1911 до 1913 г. Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и е водена Балканската война (1912 – 1913).^[1]

През пролетта на 1913 г. склонността на Гешов към компромиси със съюзниците, в частност приемането на външен арбитраж по споровете с Гърция, предизвиква напрежение между него и цар Фердинанд и на 17/30 май, денят на подписването на Лондонския мирен договор, той подава оставка.^[34] След неуспешен опит за формиране на широка коалиция, съставянето на нов кабинет е възложено на Стоян Данев, и макар Народната партия да остава в правителството, Гешов преминава на поста председател на Народното събрание.^[1]

На 4/17 юни Иван Гешов заминава на лечение първо във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война, а след това във Виши. В края на юни Стоян Данев му възлага неофициална мисия в Лондон, но смяната на българското правителство и българското военно поражения я правят безсмислена и той заминава за Санкт Петербург, надявайки се да съдейства за българската кауза пред руското правителство. На 20 юли/2 август той се среща с руския външен министър Сергей Сазонов, който го уверява в руска подкрепа за ревизия на подготвяния Букурещки договор, която така и не се реализира.^[35]

Последни години

По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция.^[1] На 17 юли 1918 г. Гешов заминава за Женева и след престой във Виена пристига там на 1 август, за да организира изпращането чрез Международния червен кръст на финансова помощ от българското правителство за български военнопленници.^[36] В Швейцария го заварва и Солунското примирие. През лятото на 1919 г. напуска Берн и на 1 август пристига в Париж, където е включен като съветник в българската делегация за сключването на Ньойския договор. Малко по-късно посещава Лондон, където се среща с британски и американски дипломати.^[37]

През 1920 г. Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия.^[1] През август 1922 г. Гешов заминава за Бад Наухайм, а след това за Париж, за да лекува проблемите си със сърцето, и така избягва започналите през септември преследвания срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски.^[38][39] След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.^[1]

Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в София.^[1]

Семейният гроб на Иван Евстратиев Гешов на Софийските централни гробища (42°42′48.7″ с. ш. 23°20′00.6″ и. д.42.713528° с. ш. 23.3335° и. д.42.713528, 23.3335)

Политик и икономист

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Иван Евстр. Гешов през 1920 г., ДАА

Председател на Областното събрание на Източна Румелия и първи негов председател, оглавява и Постоянния комитет на Източна Румелия (1884 – 1885). Директор на Българска народна банка (1883 – 6), неговият подпис е на първата емисия български левове. Министър на финансите (1886, 1894, 1899). Министър на външните работи (1901, 1911 – 1913). Министър-председател (1911 – 1913).

Основател на БАН

Той е един от първите дописни членове (днес член-кореспондент), избрани през 1881 г. на Българското книжовно дружество (БКД), редовен член (днес академик) от 1884 г. и негов председател (1898 – 1911). През 1908 г. Гешов прави голямо лично дарение с условието БКД да стане академия и БКД става Българска академия на науките (БАН) през 1911 г. През 1912 г., по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките. Гешов е председател на БАН до смъртта си (1911 – 1924).^[40]

Ордени и награди

• 19 февруари 1886 – орден „Св. Александър“, II степен;^[41]
• 14 февруари 1892 – сребърен медал с корона „За заслуга“;^[42]
• 1896 – орден „Меджидие“, I степен (Османска империя);^[43]
• 11 август 1897 – орден „Свети Станислав“, I степен (Руска империя);^[44]
• 1897 – орден „Франц Йосиф“ (Австро-Унгария);^[45]
• 1912 – орден „Леополд“ (Австро-Унгария);^[46]
• орден „Таковски кръст“, II степен (Кралство Сърбия);^[47]
• 19 февруари 1913 – почетен член на Френското археологическо дружество в Париж.^[48]

Памет

Изглед на булевард Иван Евстратиев Гешов в София (42°41′ с. ш. 23°18′ и. д.42.686583° с. ш. 23.3001° и. д.42.686583, 23.3001)

На Иван Гешов е наречен булевард „Академик Иван Евстратиев Гешов“ в София (Карта).

Библиография

• „93-та година“ (1881; превод на едноименния роман на Виктор Юго, 1-во издание, Христо Г. Данов, 1881)
• Ивайло (1888; драма)
• Адам и Ева (1888; приказка)
• Задругата в Западна Европа (1890)
• Думи и дела. Икономически и финансови студии (1899)
• Борбата за побългаряване на Източна Румелия и моята дипломатическа мисия (1904)
• Народна партия (1908)
• Опит за пресмятане богатствата на България (1909)
• Престъпно безумие и анкетата по него (1914)
• Балканският съюз. Спомени и документи, 1-во издание (1915), превод на английски (1915)^[49]
• Спомени из години на борби и победи (1916)
• Спомени и студии (1928)
• Евлоги Георгиев. Черти из живота му и документи из архива му (1928)

Бележки

1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 118 – 120.
2. Гешов 2008, с. 16 – 17.
3. Гешов 2008, с. 15 – 18.
4. Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, Печатница на Х. Г. Данов, 1906. с. 14. Посетен на 11 октомври 2017.
5. Гешов 2008, с. 18.
6. Гешов 2008, с. 30.
7. Гешов 2008, с. 30 – 31.
8. Гешов, Иван Евстратиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 30. Посетен на 9 ноември 2017.
9. Гешов 2008, с. 31 – 32.
10. Гешов 2008, с. 32 – 34.
11. Гешов 2008, с. 34.
12. Гешов 2008, с. 34 – 37.
13. Гешов, Иван Евстратиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 37. Посетен на 24 юни 2014.
14. Гешов 2008, с. 39 – 40.
15. United States Department of State. Note on the Production and Trade of the District of Philippopolis – prepared by John E. Gueshoff of Philippopolis at the request of Eugene Schyuler // Foreign Relations of the United States / Papers relating to the foreign relations of the United States, transmitted to congress, with the annual message of the president, 4 декември 1876 (1876), Turkish Empire, pp. 568 – 593. с. 586 – 591. Посетен на 11 октомври 2017.
16. Гешов 2008, с. 57 – 59.
17. Гешов 2008, с. 45.
18. Гешов 2008, с. 46 – 49.
19. Гешов 2008, с. 55, 62.
20. Гешов, Иван Евстратиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 44. Посетен на 24 юни 2014.
21. Гешов 2008, с. 69 – 71.
22. Гешов 2008, с. 95 – 114.
23. Гешов 2008, с. 123 – 125, 133.
24. Гешов 2008, с. 135 – 136.
25. Константин Иречек отбелязва приноса му към политическите науки и неговия анализ на социалните явления в България. Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 307. Посетен на 25 юни 2014.
26. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, т.1. София, Български писател, 1990. с. 553-4. Посетен на 15 март 2024.
27. Гешов 2008, с. 138 – 151.
28. Гешов 2008, с. 152.
29. Иречек 1899, с. 425.
30. Гешов 2008, с. 153.
31. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 8, 18 септември 1896 год, стр. 2
32. Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. Посетен на 20 юни 2017.
33. Гешов 2008, с. 75 – 87.
34. Гешов 2008, с. 226 – 227.
35. Гешов 2008, с. 329 – 331.
36. Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 15 от 30 юли 1917, стр.3
37. Гешов 2008, с. 329, 333, 339.
38. Гешов 2008, с. 315.
39. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
40. Румян Лазов. Иван Гешов (1849–1924) | // Музей Математиката и информатиката в България. Посетен на 15 март 2024.
41. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 4, л. 1
42. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 5, л. 1
43. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10б, л. 1
44. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 9, л. 1
45. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10, л. 1
46. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10, л. 2
47. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 8, л. 1
48. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 18, л. 1
49. The Balkan League. London, 1915

Цитирани източници

• Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6.
• Иречек, Константин. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. Посетен на 25 юни 2014.

Тодор Бурмов	→	Министър на финансите (24 август 1886 – 28 август 1886)	→	Григор Начович
Григор Начович	→	Министър на финансите (7 септември 1886 – 30 ноември 1886)	→	Васил Радославов
Иван Салабашев	→	Министър на финансите (31 май 1894 – 7 септември 1897)	→	Теодор Теодоров