PROFILBARU.COM

Иван Станчов
	Иван Станчов
български дипломат
Роден	18 декември 1897 г. Санкт Петербург, Руска империя
Починал	28 юли 1972 г. (74 г.) Вашингтон, САЩ
Семейство
Майка	Анна Александрова дьо Сен Кристоф

Иван Димитров Станчов е български дипломат.

Биография

Ранни години

Иван Станчов е роден на 18 декември 1897 г. в Санкт Петербург, Русия. Баща му Димитър Станчов е дипломат и политик (при раждането му български дипломатически агент в Русия), а майка му Анна Александрова дьо Сен Кристоф е графиня дьо Грено. До януари 1907 г. е със семейството си в Санкт Петербург, след което живее главно в Париж и София. През 1915 г. завършва френския католически колеж „Свети Августин“ в Пловдив.

През 1917 г. е мобилизиран във Военноморските сили на България. По-късно завършва Школата за запасни офицери в Княжево. През 1918 – 1919 г. работи като офицер за свръзка в качеството на военен преводач на окупационните войски на Антантата във Варна. Едновременно с това сътрудничи на българското военно разузнаване.^[1] Участва в укриването българско оръжие, подлежащо на унищожаване от силите на Антантата.^[2] По същото време работи и в общинската администрация във Варна, където отговаря за настаняването на бежанци от Русия.

През 1923 г. завършва право във Фрибурския университет, Швейцария. След 1923 г. живее предимно в Лондон. През януари 1924 г. постъпва на работа в химическата компания „Викърс“, която напуска през декември 1926 г., след отказа му да приеме британско поданство.

Български дипломат

През 1928 г. постъпва на работа в българското Министерство на външните работи. Първоначално е в шифровалния отдел, а по-късно в протокола. През 1931 – 1936 г. е на дипломатическа служба в Рим като трети секретар, по-късно като съветник, а накрая – като шарже д'афер.^[1] През 1937 – 1942 г. работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което е генерален консул в Галац до юни 1944 г. На този пост подпомага преселването в България на компактни групи таврийски българи.^[3] Оказва съдействие и на местни евреи, като им издава български паспорти.^[4] През юли 1944 г. е назначен за генерален консул в Истанбул.

Емигрант в чужбина

На 5 януари 1945 г. е отзован от новите власти в София. Отказва да се завърне в България и през май същата година заминава при семейството си в Швейцария. През август 1946 г. емигрира в САЩ. През април 1947 г. купува малка ферма в Урбана, Мериленд, където остава до края на живота си. През 1948 г. придобива гражданство на САЩ.^[5] Посвещава статии и други публични изяви на България и комунизма в Източна Европа.