Тошевъ, Т. Х. Календарче Българска Македония за новата 1901 година. София, Печатница на Ив. Г. Говедаровъ, 1900.
Иван Георгиев Говедаров е български просветител, книжар, публицист и обществен деец, родом от Копривщица.
Биография
Роден е в Копривщица на 14 ноември 1850 г. През 1867 г. завършва основно образование в града, след което отива в Цариград.[1] В столицата на империята се самообразова, като изучава гръцки и френски език, овладява в същото време и шивашкия занаят. Приет е във Военно-медицинското училище в Цариград през 1868 г., но след няколко месеца го напуска поради заболяване.
От 1869 до 1872 г. работи като писар и банков агент в търговско-банкерската кантора на братята Стефан и Димитър Гешови.[1] През 1872 г. Говедаров е назначен за управител на книжарницата, създадена от Българското печатарско дружество „Промишление“. На тази длъжност се задържа с успех около 5 години.[1]
Членува в основаното през 1868 г. Българско благодетелно братство „Просвещение“. В началото на 70-те години е избран за член на настоятелството му. Братството се грижи основно за образованието на децата на македонските българи-занаятчии, живеещи в разни квартали на Цариград, и на българчетата от съседните села. С участието на Говедаров се разширява културно-просветната дейност на братството. То открива и поддържа 4 основни училища за македонските българчета в цариградските квартали Вланга, Топ капия, Татавла (по-късно училището е преместено в квартал Айнал чешме) и Кум капия.[1]
През септември 1873 г. по настояване на Стефан Бобчев и Говедаров братството закупува къща в квартал Топ капия, където устройват малък параклис, за „да има де да се молят на езика си тамошните македонски българи – млекари, хлебари, зарзаватчии“.[1]
След Освобождението е секретар на Постоянния комитет на Областното събрание на Източна Румелия, началник на архивното управление, редактор на в. „Марица“. Той е директор на Народната библиотека в Пловдив в периода 19 септември 1887 – 19 юли 1889 г.[3] Умира през 1917 г.[2].
