Запорожка област (на украински: Запорізька область; на руски: Запорожская область) е една от 24-те области на Украйна. Площта ѝ е 27 183 km², като се нарежда на 9-о място по големина в Украйна, заема 4,5% от нейната площ. Населението към 1 февруари 2015 г. възлиза на 1 698 846 души[1] (на 7-о място по население в Украйна, 4,11% от нейното население). Административен център е град Запорожие (на украински: Запоріжжя). Разстоянието от Киев до Запорожие е 696 km.
Историческа справка
През 1770 г. на левия бряг на река Днепър е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на Запорожие. През 1827 г. на северния бряг на Азовско море възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името Бердянск. В началото на 19 век близо до устието на река Молочная (влива се в Азовско море) е основано селището Новоалександровска слобода, което през 1841 г. е признато за град Мелитопол. Всичките останали 11 града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1930-те години – 5 града, 1950-те – 2 града, 1960-те – 2 града, 1970-те – 1 град и 1980-те – 1 град. Запорожка област е образувана на 10 януари 1939 г. от югоизточните райони на Днепропетровска област и два района от Николаевска област.
През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град Запорожие е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан Аспарух заедно с неговите боили.
Географска характеристика
Запорожка област е разположена в югоизточната част на Украйна. На запад граничи с Херсонска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – с Донецка област, а на юг се мие от водите на Азовско море. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-о място по големина в Украйна, 4,5% от нейната площ).[2]
Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в Причерноморската низина, която завършва на брега на Азовско море с откос, висок 18 – 25 m. По крайбрежието на морето се простират три дълги и тесни пясъчни коси – Бердянска, Обиточна и Федотова. На югоизток е разположена хълмистото Приазовско възвишение (височина 200 – 220 m) с дълбоко врязани в него речни долини. На места се издигат изолирани хълмове, т.нар. „могили“, най-високата от които е Могила Белмак, 325 m (47°19′15″ с. ш.36°35′45″ и. д. / 47.320833° с. ш.36.595833° и. д.47.320833, 36.595833) до село Трудовое, Билмакски район.[2]
Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура – от 22 °C до 24 °C) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура – от -4 °C до -5 °C). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура – 5 °C) е около 210 денонощия.[2]
Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна, като границата преминава почти по средата на областта от запад на изток. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река Днепър, която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Конка, Верхная Терса, Гайчур и др. Останалата южна половина от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Азовско море. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни, Утлюкски и др.). С изграждането на преградната стена на река Днепър при град Каховка (Херсонска област) се образува голямото Каховско водохранилище, „опашката“ на което се намира на територията на Запорожка област.[2]
Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на Азовско море се простира тясна ивица от тъмнокафяви и кафяви почви в съчетание със солонци. Цялата област е разположена в степната зона и почти цялата ѝ територия представлява обработваеми земи. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на дълбоките оврази и суходолия. Горите (клен, дъб, ясен, бряст, топола – покрай реките, бяла акация – в лесопарковете) и храстите заемат 1,8% от територията на областта. Площта на полезащитните горски пояси е около 40 хил.ха. За животинския свят са характерни лисица, заек, вълк, обикновен хомяк, полска мишкаи др.; от птиците – пъдпъдък, дропла, дива патица, сива гъска, степна и полска чучулига, блатна сова и др.
[2]
Население
На 1 февруари 2019 г. в Запорожка област са живели 1 698 846 души (4,11% от населението на Украйна). Гъстотата на населението е 64,97 души/km². Градското население е 77,15%. Етнически състав: украинци 70,8%, руснаци 24,74%, българи 1,44%, беларуси 0,66%, арменци 0,33%, татари 0,27%, евреи 0,23%, грузинци 0,2% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Запорожка област се дели на 5 областни градски окръга, 20 административни района, 14 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 22 селища от градски тип и 7 градски района (в град Запорожие).[1]
Карта на административно-териториалното деление на Запорожка област
Административно-териториално деление на Запорожка област към 1 януари 2019 г.
