PROFILBARU.COM

Жорж Волински
Georges Wolinski
	Жорж Волински Georges Wolinski
френски карикатурист
	Волински на Панаира на книгата в Париж през 2011 г.
Роден	29 юни 1934 г. Тунис
Починал	7 януари 2015 г. (80 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Работил в	Юманите; Шарли Ебдо; Пари Мач
Награди	кавалер на Почетния легион (2005)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Жорж Волински в Общомедия

Жорж Давид Волински (на френски: Georges David Wolinski – Воленски́; роден на 28 юни 1934 г. в гр. Тунис и убит на 7 януари 2015 г. в атентата срещу „Шарли Ебдо“ в Париж^[1] е френски карикатурист.

Сътрудничи на изданията „Хара-Кири“, „Шарли Ебдо“, „Аксион“, „Пари-Прес“, „Ла гьол уверт“, „Юманите“, „Нувел обсерватор“, „Фосфор“, „Пари Мач“. Бил е главен редактор на „Шарли Мансюел“ и председател на журито на конкурса за карикатура на „Поан“^[1].

Биография

Роден е в семейството на Лола Бембарон, френско-италианска еврейка, и Зигфрид Волински, полски евреин, шеф на ателие за ковано желязо в Тунис. Отгледан е от родителите на майка си, след като баща му е убит, когато е на 2 години, а майка му се разболява от туберкулоза и е изпратена на санаториум във Франция. На 13-годишна възраст заминава за Франция при майка си и съпруга ѝ.

В гимназията „Биансон“, където учи от 1946 до 1952 г., участва в издаването на вестник „Поташ либере“^[2]. Там среща първата си съпруга Жаклин, за която се жени през 1961 г. и от която има 2 дъщери^[3]. Съпругата му умира през 1966 г. след автомобилен инцидент.

Първоначално Волински работи във фабриката за трико на втория си баща във Фонтене-су-Боа. През 1958 г. публикува първите си рисунки в „Рюстика“. След като изпраща свои работи на Франсоа Кавана, през 1960 г. е взет в екипа на „Хара-Кири“, а през 1968 г. в „Журнал дьо диманш“, където среща втората си съпруга Мариз.

От 1970 до 1981 г. е главен редактор на „Шарли Ебдо“^[4].

Карикатури

В „Хара-Кири“, по-късно преименувано на „Шарли Ебдо“, карикатурата на Волински прави своя пълен размах. За това издание Волински създава 2 образа – единият едър и доминантен, а другият слаб и срамежлив, обсъждащи разни теми в кварталното кафене. Забележките им винаги започват с „господине“, а съдържанието е показно за хумора на Волински. Например:

„Господине, аз съм за свобода на пресата, но при положение, че пресата не се възползва от нея, да говори каквото си иска!“
„Социализмът е като марихуаната: може да е безвреден, но води до пристрастяване към по-тежки дроги като комунизма.“

За карикатурите си в „Шарли Ебдо“ Волински създава персонажа „Кралят на тъпаците“ (Le roi des cons). Този образ се появява за пръв път в карикатура по повод 2500-тната годишнина на Персийската империя, за която шахът на Персия организира пищно тържество в Персеполис. Всички държавни глави са поканени, но са резервирани към поканата поради недемократичния режим на управление в империята. Карикатурата на Волински по повода е: „Шахът към краля на тъпаците: Добре направихте, че дойдохте.“

Стил

Стилът на Волински се отличава с няколко основни черти, основната от която са честите двусмислици, които могат да се тълкуват неприлично.

В живота Волински не е либертин, за разлика от някои от персонажите си. Неговото „Писмо до съпругата ми“ е обяснение в любов на Мариз Волински, в което той споделя възхищението си от факта, че за 10 години съвместен живот те са прекарали само 3 нощи, без да са в едно жилище.

В предаването „Апострофи“ през 1984 г. Бернар Пиво го пита: „И все пак, когато сваляте някое момиче?“, на което Волински отговаря с типичната за стила му двусмислица: „Аз съм женен, г-н Пиво. Аз не свалям момичета, аз правя любов с жена ми“^[5].

Награди

През 1998 г. получава международната награда за хумор „Гат Периш“.
През януари 2005 г. получава Ордена на Почетния легион.
През 2005 г. получава голямата награда на Ангулем на Международния фестивал на карикатурата в Ангулем.