За живота му се знае малко. Роден е през 1395 г.[1] в град Лагуш, южна Португалия. Представител е на заможно семейство. През 1433 г. се присъединява към обкръжението на Енрике в Сагриш и става негов оръженосец - следователно най-доверен човек. По това време Енрике вече чертае планове за изследване на африканския бряг, за да заобиколи континента в опит да се достигнат богатите източни страни - Индия, Китай, Япония. Първото препятствие по пътя на юг е нос Бохадор - „носа на страха“, най-далечното място достигано от европейците (днес в Западна Сахара, на 26° 07' с. ш.). Никой не е посмявал да го подмине, защото „се говорело, че там, в пределите на адската жега, човешката кожа става черна“.[2] Според арабите там „слънцето изливало течни пламъци върху земята, а морето и реките врели ден и нощ.“[3]
Улица Жил Еаниш в град Албуфейра
Колко експедиции е предприел Еаниш в името на принц Енрике не е известно, но през 1433 г. е натоварен със задачата да премине Бохадор. Не успява, уплашен от страховитите истории, с което събужда гнева на принца. Незабавно получава заповед да повтори опита на следващата година. Преди да тръгне принцът го извиква настрана и "го помоли много настоятелно да се помъчи все пак да мине онзи нос, че и да не направи нищо повече с това пътешествие, това щяло да бъде достатъчно. „[4] Така, поблазнен от обещаната награда и под страх от строго наказание, през 1434 г. той успява. Отвъд носа открива „море така безопасно за плаване, каквито са водите у дома“.[5] Заради това постижение принц Енрике прави Еаниш кавалер (тоест аристократ).
През 1435 г. Еаниш участва в следващата експедиция, заедно с Афонсу Балдая. Достигат на около 50 левги (250 км) на юг от Бохадор, а на брега откриват следи от човешко присъствие. Връщат се без премеждия, разказвайки за видяното. Това е последният сигурен факт от живота на Жил Еаниш. Предполагаема дата на смъртта е 1445 г.
На него е кръстен централният площад в Лагуш и португалски боен кораб от 1955 г. През 1987 г. Португалия пуска монета от 100 ескудо, посветена на мореплавателя. Надписът гласи GIL EANES.1434.CABO BOJADOR.[6]
