Богориди е роден в 1847 година. Емануил Богориди учи в Париж. Женен е за французойка. Живее във Виена, но научава български и поддържа връзки с български общественици. В 1876 година се среща с Драган Цанков и Марко Балабанов, които обикалят кабинетите на Великите сили, за да молят за подобрявене на положението на българите.
През 1878 година Емануил Богориди е кандидат за княз на новоосвободена България, а през 1887 година заедно с чичо си Александър Богориди е отново сред кандидатите за освободения от княз Александър I Батенберг български престол.[1]
Емануил Богориди умира в 1935 година в Париж, Франция.
Добри Ганчев пише за Емануил Богориди, който през 1881 година се среща с екзарх Йосиф I:
„
Хубавец, 40-годишен господин, облечен скъпо и с вкус, с маниери на влашки болярин. Дошъл да направи визита на Негово блаженство. Говори с екзарха на френски. български ни дума. Разпитвал за работите на Екзархията, за Македония. На излизане оставил на екзарха 75 наполеона за някое българско училище в Македония. Пратиха се на българската община във Воден.
Казваше Негово блаженство, че бил обикалял Цариград, блазнен от перспективата за автономията на Македония. В Цариград тогава заседаваше европейска комисия по изработване на проекта за реформи в Македония. Стриката генерал-губернатор в Източна Румелия, защо племенникът да не мечтае за такъв в Македония.[2]
↑Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 153 – 154.
↑Ганчев, Добри. Спомени, Слово, Велико Търново, 2005, стр. 154.
Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!
