Елафохори (дем Места)

Елафохори Ελαφοχώρι
— село —
Елафохори 41.05334, 24.5518 Елафохори Елафохори
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Места
Географска област	Урвил
Надм. височина	500 m
Население	34 души (2021 г.)

Елафохори или Караджова (на гръцки: Ελαφοχώρι, на катаревуса: Ελαφοχώριον, Елафохорион, до 1926 година Καρατζόβα, Карадзова^[1]) е планинско село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.

География

Разположено е североизточно от Кавала, на надморска височина от 520 метра, в планината Урвил.^[2]

История

В Османската империя

В XIX век е село в Саръшабанска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Караджа Обаси (Karadža Obasi),^[3] също и на картата на Йоргос Кондоянис – Карадза Оваси (Καρατζά Οβασή).^[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Караджа Ова е турско селище и в него живеят 80 турци.^[5]

Според гръцка статистика към 1911 година селото е изцяло мюсюлманско с 409 жители мюсюлмани.^[4]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според статистика от 1913 година има население от 409 души.^[4] През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 62 семейства с 222 души, като селището е изцяло бежанско.^[6]

По време на Втората световна война селото е база на така наречената Гръцка народна освободителна армия.

В селото са запазени ценни образци на традиционната архитектура. Уникални за бившия дем Орино, са запазени в селото двуетажните къщи с плоски фасади с чардаци от широката страна на приземния етаж.

Българска статистика от 1941 година показва 300 жители.^[2]

Селяните произвеждат тютюн, като се занимават и със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Елафохори на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Кестени[7]	Κεστενὲς	Кастаниес	Καστανιές[8]	връх в Урвил (1006,5 m), Ю от Елафохори[7]
Камберликия[7]	Καμπερλίκια	Кокинос	Κόκκινος[8]	връх в Урвил, ЮЗ от Елафохори[7]
Еникьой[7]	Νενήκιοι	Петрохори	Πετροχώρι[8]	развалини ЮЗ от Елафохори[7]
Али Кури[7]	Ἀλῆ Κουρῆ	Кумариес	Κουμαριές[8]	река, течаща С от Елафохори[7]

Става част от тогавашния дем Орино по закона Каподистрияс от 1997 година. С въвеждането на закона Каликратис, Елафохори става част от дем Места.^[9]

Според преброяването от 2001 година има 118 жители, а според преброяването от 2011 година има 62 жители.^[10]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	409[2]	385[2]	234[2]	174[2]	253[2]	213[2]	111[2]	140[2]	75[2]	118	62	34

Личности

Родени в Елафохори

• Михаил Полиурас (Μιχαήλ Παληούρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[11]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 245. (на македонска литературна норма)
3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
4. Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Σαρί Σαμπάν (Χρυσούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2020 г.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
7. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
8. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
9. Καρατζόβα (Καβάλας) // «ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε.». Посетен на 5 август 2020 г.
10. «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011 Архив на оригинала от 2020-08-11 в Wayback Machine.», σελ. 10494 (σελ. 20 του pdf)
11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)