PROFILBARU.COM

Евгений Хрунов
	Евгений Хрунов
съветски космонавт
Информация
Роден	10 септември 1933 г.; с Пруда, Тулска област, СССР
Починал	19 май 2000 г. (66 г.); Москва, Русия
Националност	руснак
Друга професия	инженер
Престой в космоса	1 денонощие 23 часа 45 мин
Селекция	Група ЦПК-1/ВВС-1 (1960)
Мисии	Союз 5 / Союз 4
Пенсиониране	25 декември 1980 г.
	Евгений Хрунов в Общомедия

Евге́ний Васи́лиевич Хруно́в (10 септември 1933 – 19 май 2000) е съветски космонавт, Герой на Съветския съюз.

Биография

Хрунов е роден в с. Пруда, Воловски район, Тулска област в голямо селско семейство.

Завършва техникум и през 1952 г. е призован в Съветската армия в Краснодарското военно авиационно училище. След завършването му през 1956 г. започва служба във ВВС на СССР.

Космическа кариера

През 1959 г. Е. Хрунов и Виктор Горбатко са в общо звено, успешно преминават медицинската комисия и скоро са зачислени в състава на войскова част „26266“ – бъдещия Център за подготовка на космонавти.

През 1964 г. Хрунов пристъпва към подготовка по програмата „Изход“, предвиждаща осъществяване на първото излизане на човек в открития космос. Той е дубльор на Алексей Леонов.

В края на 1960-те години преминава подготовка за полети в рамките на съветската лунна програма, влиза в състава на основния екипаж на космическия кораб „Союз 2“, стартът на който се планирал за 24 април 1967 г. (поради неизправности на борда на космическия кораб „Союз 1“ полетът е отменен).

На 15 януари 1969 г. заедно с Борис Волинов и Алексей Елисеев полита на борда на кораба „Союз 5“. На следващия ден за първи път в историята на космонавтиката е осъществено скачване на 2 кораба в орбита. След скачването на корабите „Союз 4“ и „Союз 5“ Е. Хрунов и А. Елисеев обличат скафандрите и излизат в открития космос; след 37 минути на кораба „Союз 4“ ги посреща Владимир Шаталов. За това време те провеждат няколко експеримента и фотографират станцията.

Хрунов е вторият от съветските космонавти, пребивавал в открития космос. На шега е наричан от приятели първия космически пощальон. Той доставя от Земята кореспонденция на В. Шаталов (командир на „Союз 4“), тъй като стартира денонощие по-рано от „Союз 5“. До днешно време този преход от кораб в кораб през открития космос остава единствен. На 17 януари космонавтите се връщат на Земята. Полетът продължава 1 денонощие 23 часа 46 минути.

След космическия полет Хрунов продължава подготовката си в състава на групата за космически полети на космическите кораби „Союз“ и орбиталните станции тип „Салют“.

През 1971 г. Е. Хрунов защитава кандидатска дисертация на тема „Биомеханика на работата на човек в условията на космическото пространство“. През 1972 г. завършва Военно-политическата академия „В. Ленин“.

В края на 1970-те години преминава подготовка за полети в космоса по програмата „Интеркосмос“.

През 1980 г. заедно с кубинеца Хосе Фалкон се готви като дубльор по програмата на съветско-кубинския полет, а след това заедно с Думитру Прунариу започва подготовка за съветско-румънския полет като командир на основния екипаж. Полетът на „Союз-38“ започва на 18 и завършва на 26 септември 1980 г., но в него Хрунов не участва. За нарушение на режима е отстранен от подготовката и е отчислен от отряда на космонавтите през декември 1980 г.

След космонавтиката

След излизането от отряда на космонавтите Хрунов сменя няколко работи. Работи в Института ИКИ-30 към Министерството на отбраната на СССР като старши научен сътрудник в 120-а лаборатория в 46-и отдел на 1-во управление на института.

От 1983 до 1989 г. работи в Главното техническо управление на Държавния комитет на СССР по външноикономическите връзки (заместник-началник и началник на управление). След излизането в запаса през 1989 г. със звание полковник взема участие в ликвидирането на последствията от аварията на Чернобилската АЕЦ.

Почива на 19 май 2000 г. Погребан е в Москва на Останкинското гробище.