Дьорд Бернхард Лукач фон Шегедин (на унгарски: Georg Bernhard Lukács von Szegedin (или Георг Лукач) 13 април 1885 – 4 юни 1971) е унгарски марксисткифилософ, естетик, литературен историк и критик. Той е един от основателите на Западния марксизъм, интерпретативна традиция, която се отклонява от ортодоксалния марксистки идеологически възглед на СССР. Лукач развива теорията за реификацията и допринася за марксистката теория с развитието на теория на Карл Маркс за класовото съзнание. Той е един от философите на ленинизма и развива идеологически и организирано прагматичните революционни практики на Ленин във формалната философия на авангардната партийна революция.
Като литературен критик Лукач е особено влиятелен, защото развива теоретически реализма и романа като литературен жанр. През 1919 г. той е назначен за министър на културата на Унгария в краткотрайно управлявалото правителство на Унгарската съветска република (март-август 1919).[2]
Лукач е описван като виден марксистки интелектуалец от сталинистката ера. Оценката на наследството му е трудна, защото Лукач е описван като подкрепящ сталинизма като въплъщение на марксисткото мислене и в същото време е радетел за завръщане към предсталинисткия марксизъм.[3]
В спомен за срещата си с него Джордж Стайнър си спомня: „Това беше през 1957, една лоша година, и в Будапеща навсякъде се виждаха следите от куршумите. Години преди това Лукач бе писал: „Човекът на изкуството е отговорен до края на света за това, което е писал.“ Казах му, че това не може да го вярва наистина, а той ми отговори: „У Моцарт няма и една четвъртинка нота, която би могла да се използва за нечовешки или реакционни цели.“ Това беше повратният момент за мен.“[4]
↑Benét’s Reader's Encyclopedia, Third Edition (1987) p. 588.
↑Leszek Kołakowski ([1981], 2008), Main Currents of Marxism, Vol. 3: The Breakdown, W. W. Norton & Company, Ch VII: György Lukács: Reason in the Service of Dogma, W.W. Norton & Co
