Държавно земеделско стопанство

Държавното земеделско стопанство (съкратено – ДЗС) е земеделско стопанство в България, на което земята, средствата за производство (сградите и другите постройки, добитъкът, транспортните средства, машините и съоръженията, посевният материал и други) и продукцията са собственост на държавата.

Първите държавни стопанства са организирани след Освобождението през 1878 г. върху земи, изкупени от турски чифликчии.

До 9 септември 1944 г. има 50 държавни земеделски стопанства с около 156 хиляди декара земя. От тях 36 са разсадници^[1] за производство на овощен и лозов материал върху площ от 60 до 150 декара. Създадени са и са финансирани от държавата с цел да обслужват преди всичко едрите стопанства.

На основата на съществуващите държавни стопанства и иззети със Закона за трудовата поземлена собственост от дотогавашните им собственици при аграрната реформа от 1946 г. земи през 1947 г. се създават нови ДЗС. На някои места, особено в планински райони, ДЗС се създават чрез официалната национализация на иначе квазидържавните Трудови кооперативни земеделски стопанства в опит да се предотврати обезлюдяването на селата, тъй като работниците в ДЗС се ползват с по-добри условия на труд от тези в ТКЗС.^[2]

От 1971 г. ДЗС са включени в АПК.

Вижте също

• Совхоз

Бележки

1. Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 286.

Източници

• Енциклопедия „България“, т. 3, 1981 г.