Дългопетите (Tarsius) са род примати от семейство Дългопетови (Tarsiidae).[1] Притежават черти присъщи както на полумаймуните, така и на същинските маймуни и представляват своеобразен преход между двете групи. Срещат се само на островите от Малайския архипелаг (Югоизточна Азия).
Обща характеристика
Дългопетите са дребни бозайници приспособени за нощен начин на живот по дърветата. Хранят се предимно с насекоми, които улавят правейки големи скокове и задните им крайници са с дължина почти два пъти дължината на тялото. Същото се отнася и за дългата им тънка опашка – при средна дължина на тялото 10-15 cm, опашката е дълга 20-25 cm и служи за направляване посоката на скока. Глезените на задните им крайници са силно удължени, откъдето идва наименованието „дългопетови“. Пръстите им също са много дълги (средният пръст например е дълъг почти колкото лакътната кост) и накрая имат прилепващи възглавнички и плоски нокти, с изключение на втория и третия пръст на задните крака, които са със закривени нокти служеши предимно за почистване на козината. Козината на дългопетите е гъста и мека с жълтеникав цвят.
Зрение
При всички странности във физическата структура на дългопетите, най-голямо впечатление правят големите им, близкоразположени очи, развити във връзка с предимно нощния им начин на живот. В тази връзка се наблюдават съществени разлики в структурата на мозъка на дългопетите и всички останали примати. Главната разлика е в нервните връзки между двете очи и латералното ядро на таламуса в междинния мозък, където се приема, обработва и препраща към мозъчната кора визуалната информация. Връзката между очите (ляво и дясно) и съответното или противоположно (ляво или дясно) мозъчно полукълбо при дългопетовите е по-особена в сравнениие с тази при всички останали примати, включително и човека[2].
За разлика от повечето нощни животни дългопетите нямат типичната светлоотразителна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно зрение. За сметка на това имат т. нар. жълто петно (фовеа) – трапчинка в центъра на ретината, която при хората благоприятства по-ясното виждане на детайли и цветове.
Допълнителни сведения
Дългопетите живеят на двойки, които заемат територия от около един хектар. След около 6-месечна бременност женската ражда само едно малко. Малките се раждат напълно окосмени, с отворени очи и още на първия ден след раждането могат да се катерят. Полово зрели стават на възраст около една година.
Дългопетите трудно понасят живота в плен, не се размножават в зоопарковете по света и дори когато попаднат в клетка често се самонараняват и бързо умират вследствие на стреса.
Класификация
В съвременната класификация на приматите, въпреки нощния начин на живот и приликата си с Полумаймуните (Strepsirrhini), Дългопетовите се отнасят към Маймуните (Haplorrhini), отделени в собствена група: инфраразред Дългопетоподобни (Tarsiiformes).
Дългопетите се деляха само на два вида, но днес разпознаваме осем, като от Филипинския дългопет (Tarsius syrichta) се отделя таксона bancanus, а от Дългопета призрак (Tarsius spectrum, вече като Tarsius tarsier) – всички останали видове.
Семейство Дългопетови
Бележки
Източници
Mammal Species of the World, 3rd edition
