Дитрих фон дер Шуленбург (на немски: Dietrich von der Schulenburg; * ок. 1330, Беетцендорф, Алтмарк; † 26 април 1393) от род „фон дер Шуленбург“ от клон „Бялата линия“ в Алтмарк, Саксония-Анхалт, е като Дитрих II (III) княжески епископ на Бранденбург (1366 – 1393) и императорски съветник.
Живот
Той е най-малкият син на рицар Бернхард I фон дер Шуленбург († сл. 1340), основател на „Бялата линия“, и съпругата му Гизела. Внук е на рицар Вернер II фон дер Шуленбург († сл. 1304).[2]
Дитрих става ок. 1347 г. в каноник в Бранденбург. От 1363 г. е катедрален пропст и свещеник в близкия стар град Бранденбург. След две години на, 35-годишна възраст, катедралният капител го избира за епископ. На 20 август 1365 г. папа Урбан V го признава.[3]
От 1368 г. Дитрих е представител на племената в Маркграфство Бранденбург. През 1376 г. е официален императорски съветник на император Карл IV († 1378). Курфюрст Сигизмунд Люксембургски († 1437), по-късният император, прави Дитрих III съветник (consiliarius).
На 7 март 1380 г. синодът на диоцезите приема един законен кодекс на Дитрих II.
Дитрих умира след тежко заболяване на 26 април 1393 г. Погребан е в катедралата на Бранденбург.
Литература
- Renate Johne: Die Bischofsgräber – Brandenburger Bischöfe im Spiegel ihrer Grabplatten. Förderverein „Dom zu Brandenburg“, Druckhaus Köthen, Brandenburg an der Havel 2005, ISBN 3-936303-02-9, S. 28 f.
- Gustav Abb, Gottfried Wentz: Das Bistum Brandenburg. Erster Teil. (Germania Sacra AF 1. Abtl., 1. Bd.) Berlin, Leipzig, 1929 (online).
- Hardnak Graf von der Schulenburg: Schulenburg, Herren, Freiherren und Grafen von der. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 676
- Dietrich Werner Schulenburg, Hans Wätjen: Geschichte des Geschlechts von der Schulenburg. 1237 bis 1983. Niedersachsen-Druck und Verlag Hempel, Wolfsburg 1984, ISBN 3-87327-000-5.
Източници
Външни препратки
