Дино Де Лаурентис (на италиански: Dino De Laurentiis) е италиански кинопродуцент. [1]
Биография
След Втората световна война Де Лаурентис напуска Неапол и заедно с Карло Понти създават филмово студио в Рим. Той продуцира неореалистични филми с участието на съпругата си, италианската суперзвезда Силвана Мангано, като „Горчив орис“ (1949). Работата по филмите на Федерико Фелини „Пътят“ (1954) и „Нощите на Кабирия“ (1956) му донася световна слава.
От 1960-те години дейността му излиза извън границите на Италия. Работи с редица водещи европейски режисьори – Лукино Висконти „Невинният“, Пиер Паоло Пазолини „Вещиците“, Ингмар Бергман „Змийското яйце“, Жан-Люк Годар „Лудият Пиеро“, Роже Вадим Barbrela, Сергей Бондарчук „Ватерло“, Елдар Рязанов „Невероятните приключения на италианците в Русия“ и Милош Форман „Рагтайм“.
След преместването си в САЩ продуцира известни трилъри и блокбастъри, като „Серпико“ (1973). Два пъти той си сътрудничи с Дейвид Линч – по филмите „Дюн“ (1984) и „Синьо кадифе“ (1986). През 2000 г. той продуцира известния исторически блокбъстър на Ридли Скот „Гладиатор“. Де Лаурентис е режисирал адаптации на много от романите на Стивън Кинг и всички филми за Ханибал Лектър (с изключение на филма „Мълчанието на агнетата“).
На 10 ноември 2010 Де Лаурентис умира в Лос Анджелис на 91 години.
Избрани филми
Източници
Външни препратки
