Наградата представлява малка пластика (копие на статуята-паметник „Майка“ на проф. Иван Лазаров), диплом и парична сума. Наградният фонд се осигурява от Община Копривщица, Дирекция на музеите – Копривщица и дарители.[3] През 1987 г., по случай на сто годишнината на поета литературният кръжец „Живо слово“ и председателя му Невена Буюклиева имат намерение да организират ежегоден конкурс на негово име. По неизвестни причини идеята не е осъществена.[4]
Предистория
На името на Димчо и преди учредяването на Националната награда е имало поводи за награждавания свързани с неговото име. През 1975 година представители на Софийския университет „Климент Охридски“, на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ към Централния студентски дом на културата в София с ръководител Георги Черняков, на Окръжния съвет за изкуство и култура – София-окръг, Община Копривщица и Дирекцията на музеите в града организират провеждането на Национален студентски поетичен конкурс на името на Димчо Дебелянов.
Носители на литературни награди на името на Димчо Дебелянов (национални студентски, ученически, окръжни и други конкурси за юбилейни годишнини в негова чест):[5]
1987 година – Станчо Станчев, Харалампи Харалампиев.
На кръгла годишнина от рождението на Димчо Дебелянов (на всеки 5 години) се връчва и Международна литературна награда „Димчо Дебелянов“, която се присъжда по начина валиден за националната награда.[6]
Носители на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“
Конкурсът се провежда ежегодно, а от 2016 г. – на всеки две годни. Изданието от 2020 г. е отложено поради пандемията от Ковид 19 и се провежда на следващата година.
↑Актьорът проф. Петър Петров: Имах щастието да раста в многолюдна фамилия с пиетет към словото и театъра // blitz.bg, 22 октомври 2009. Посетен на 1 юни 2023.
↑Дойчо Иванов. Димчови поетични празници 2016 г. „Обреченият на ранна смърт и вечен живот“ – 100 години от гибелта на Димчо Дебелянов, 85 години от пренасянето на тленните му останки. Посетен на 17 юли 2021