Димитър Стоилов Христов с псевдоним Жеко е български офицер, генерал-полковник.
Биография
Димитър Стоилов е роден в Хасково на 29 май 1924 година.[1] в бежанско семейство от Ениджевардарско.[2] Братята му Аргир Стоилов и Васил Стоилов са убити като партизани в отряд „Антон Иванов“.
Член е на Работническия младежки съюз от 1938 и на БКП от 1944 година. Участва в комунистическата съпротива през Втората световна война. Партизанин от Родопския партизански отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е доброволец в Двадесет и първи пехотен средногорски полк във войната срещу Германия. След това учи във Военното училище в София. В 1946 година се жени за Меранза Кръстева. Имат две деца, Мима и Божо. От 1948 година влиза в системата на МВР. След войната е началник на Областното управление на МВР в Пловдив. От 1972 г. е член на ОК на БКП в Пловдив и член на Бюрото на комитета.[3] Бил е заместник-министър на вътрешните работи (1973 – 1986) и представител на МВР в КГБ в Москва.[4][5] От 1981 година е член на Централната контролно-ревизионна комисия[6] Почетен гражданин е на Пловдив.[7] Награден е с орден „Народна република България“ – I степен за участие във Възродителния процес.[8] Носител на орден „Червено знаме“.
Източници
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 178
- ↑ Спомен за непрежалимия народен генерал-полковник Димитър Стоилов // Квантов преход. Посетен на 18 октомври 2021 г.
- ↑ Решение № 1270 от 5 декември 1972 г. и докладна записка за кооптиране на Димитър Стоилов Христов за член на ОК на БКП в Пловдив и за избирането му за член на бюрото.
- ↑ Иванов, Д. Шести отдел, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 449
- ↑ Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 196
- ↑ Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 182
- ↑ Почетни граждани на Пловдив
- ↑ Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.
