Димитър Ризов е роден на 1 октомври 1891 година във Велес, тогава в Османската империя. Син е на Атанас Георгиев Ризов и Ефка Атанасова.[3] Брат е на оперния певец Ризо Ризов.
Занимава се с журналистика в 1915 година, като сътрудничи в „Балканска трубуна“ и „Заря“ до 1917 година, когато постъпва в казармата. През 1920 година постъпва в „Ново време“ и „Дневник“. Работи и в „Утро“ и „Победа“ до 9 юни 1923 година, когато е арестуван, но след това освободен. Постъпва като редактор уредник, а след това става редактор на вестник „Независимост“, орган на Националлибералната партия. След разтурянето на партията на 9 ноември 1926 година остава като главен редактор на вестника, а след това и на „Българска независимост“ (крилото на Боян Смилов) до Деветнадесетомайския преврат в 1934 година. На 1 юли 1934 година постъпва в „Македония“, но през септември вестникът е спрян. На 1 януари 1940 година постъпва в информационната служба по печата при германската легация. Тъй като не знае немски, работата му се състои в редактиране на текстовете на български език, предоставяни на пресата. След това е прехвърлен към новосъздадената агенция „Велтпресе“. През 1941 година участва в посещение на Източния фронт и описва впечатленията си в няколко статии. От 1942 година публикува статии във вестник „Слово“, „Зора“, „Век“, „Мир“, „Тракиец“. През март 1944 година излиза в отпуск, който след това удължава неколкократно с болнични и не се явява в агенцията на определената му дата 1 август.[7]
