Димитър Нацев

Димитър Нацев
български революционер
Роден	1902 г. Струмица, Османска империя
Починал	неизв.
Партия	Македонска младежка тайна революционна организация

Димитър Пандев Нацев (Нецев) е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография

Осъдените студенти: (седнали) Димитър Гюзелов, Димитър Нацев, Борис Андреев, Борис Светиев; (прави): Стерьо Боздов, Харалампи Фукаров, Димитър Чкатров, Иван Шопов и Тодор Гичев

Димитър Пандев Нацев е роден през 1902 година в град Струмица, тогава в Османската империя. Работи като пощенски чиновник.^[1] Той е един от първите, включили се в дейността на ММТРО. По сръбски сведения Димитър Гюзелов формира огранизацията в Скопие, като най-напред посвещава и заклева над устава Нацев, след което продължава с изграждането на клонове и в другите градове.^[2] Според Коста Църнушанов главната му заслуга е, че като пощенски чиновник пренасял българска литература.^[3] Брат му Христо, железопътен чиновник, също е деец на ММТРО.^[3]

На 29 май 1927 година Димитър Нацев, Димитър Гюзелов и Иван Шопов са първите арестувани в резултат на предателство дейци на ММТРО. Последвалите арести, предизвикали световен интерес, и 6-месечното следствие, съпроводено с жестоки мъчения на арестуваните, водят до Скопския студентски процес.^[4][5] Присъдите са прочетени на 10 декември 1927 година. Димитър Нацев е осъден по две обвинения съответно на 10 и 5 години или общо на 15 години строг тъмничен затвор.^[6][7] В скопския затвор, веднага след произнасянето на присъдите, са извършени нападения от албанец, агент на сръбската полиция, срещу него, Борис Андреев и Димитър Чкатров.^[8] На 1 декември 1931 година югославския крал Александър I Караджорджевич помилва седем от осъдените студенти, между които и Нецев, и той е освободен от затвора.^[9]

Подобно на останалите осъдени студенти, след като излиза от затвора и завършва образованието си, Нецев е изпратен във вътрешността на Сърбия, за да не бъде в Македония.^[10] През 1935 година е сред подписалите меморандум с искане за решаване на македонския въпрос в границите на Югославия чрез автономия.^[11]

Бележки

1. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 31.
2. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 30.
3. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 496.
4. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 29.
5. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 34.
6. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 125.
7. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 40.
8. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 50.
9. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 147.
10. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 235.
11. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 255.