Димитър Буров

Димитър Буров
български банкер и предприемач
Роден	8 октомври 1839 г. Лясковец, Османска империя
Починал	27 октомври 1903 г. (64 г.) Горна Оряховица, Княжество България
Семейство
Деца	Атанас Буров Иван Буров
Димитър Буров в Общомедия

Димитър Атанасов Буров е крупен български предприемач, банкер, застраховател и народен представител; баща на банкера Иван Буров и на политика и дипломат Атанас Буров.

Произход

Буров е потомък на 2 изтъкнати възрожденски рода. Баща му Атанас Хаджицонев Буров (1800 – 1845)^[1] е предприемчив лясковски чорбаджия. Майка му Стана Стоянова Михайловска (20 януари 1803 – 5 април 1888)^[2] произхожда от видния еленски род Михайловски. Тя е най-голямото дете от 9-те деца на Стоян Андроников Михайловски (1780 – 1836) и Юрдана, дъщерята на хаджи Стоян Тодоров от Котел: Стана, Донка, Христо, Стоян, Михаил, Иван, Никола, Димитър и Тодор. По-малкият ѝ брат Стоян Стоянов Михайловски е прочутият възрожденски деец, борец за църковна независимост и пръв български митрополит на Велико Търново Иларион Макариополски (1812 – 1875)^[3]. Неин племенник, син на брат ѝ Никола, е известният писателят и общественик Стоян Михайловски.

Атанас Буров и Стана Михайловска се венчават през 1825 г. и остават да живеят в Лясковец. Там се раждат шестте им деца – 4 сина и 2 дъщери: Атанас (1833 – 1885), Цоню (1835 – 1891), Дафинка (р.1836), Илия (1838 – 1886), Димитър (1839 – 1903) и Йордана (р.1844). ^[3][4]

Биография

Димитър е роден на 8 октомври 1839 г. в Лясковец. Няколко години по-късно през 1845 г. баща му умира и цялата тежест по семейната издръжка и деловите въпроси ляга на плещите на майка му и по-големите му братя. Доколкото може и чичото, Иларион, също оказва подкрепа. Момчетата усърдно поемат задълженията към семейната собственост: стопанисват горите, обработват нивите, лозята и градините. Отварят в Лясковец магазин за колониални стоки, железария и дребен селски инвентар. Когато е само на 11 години, Димитър е оставен да върти семейния дюкян, което му идва отръки, докато по-големите в семейството вършат по-тежката работа на полето или по доставката на стоки.^[3]

Бъдещият банкер има възможност да учи само в лясковското училище, а през по-голямата част от времето си е принуден да работи.^[3]

„Буров и сие“ в Горна Оряховица, края на 19 век

Семейството се замогва. Купува полски имоти, открива търговски магазин в Горна Оряховица и купува от местния бей половината от мелницата „Гиран". Най-голяма вещина в деловите въпроси проявява най-малкият син. През 1862 г. той основава в Горна Оряховица банкерско-търговска къща, която носи неговото име „Буров Д. А. и съдружие". Новото предприятие отпуска кредити, изнася кожи, добитък, пашкули, а внася бакалски стоки, дребна железария и селски инвентар.^[3]

След Освобождението основаната от Димитър Буров фирма се разширява и просперира. Изчезва доскорошният страх да влагат парите си в големи търговски операции, финансиране на стопански предприятия и широко строителство. Първото, което прави Буров, е да изкупи и поеме цялата собственост на мелницата „Гиран". Купува полски имоти и земи за строителство. Разширява търговията на едро – изнася овнешки и ярешки кожи, буби и пашкули, селскостопанска продукция; внася всичко необходимо за тогавашния бит – колониал, дребна железария и селскостопански инвентар. Отваря нови дюкяни на централните улици в Горна Оряховица и Лясковец, в които се продават не само гвоздеи, клинци, катран, газ, бакалски стоки и качествени земеделски сечива, но и да се дават пари под лихва.^[3]

Към 1890 г. основаното от Д. Буров търговско-кредитно предприятие претърпява сериозни промени. След кончината на по-големите си братя той събира около себе си синовете им. Капиталът на фирмата и възможностите ѝ за финансови операции значително нарастват. За това допринася и включването в задругата на Илия Шаранков (1867 – 1933)^[5], син по-голямата му сестра Дафина. Племенникът Шаранков е внук на участник във Велчовата завера през 1835 г. и син на доброволец в Кримската война, който получава ордени за храброст и специална почетна сабя лично от руския император. Малко след като се оженва Илия се премества със съпругата си Паунка от Лясновец в Горна Оряховица при чичо си и братовчедите си и влага полагаемото му се наследствено имущество в общите бизнес дела.^[3]

Краят на 80-те и началото на 90-те години на 19 век е времето, когато се създава и регистрира събирателно дружество „Д. А. Буров & С-ие, Горна Оряховица, Свищов, Русе". Стопанската тежест и популярността на фирмата са големи. Освен към внос, износ, търговия на едро и разширяване на магазинната мрежа, „Буров & С-ие" се насочва и към банкерство. В Русе основава Акционерно дружество „Постоянство". От 1893 г. развива банкова дейност и кредитира индустриални и търговски фирми. В средата на 1890-те години купува акции от основаното в Русе през 1891 г. първо застрахователно дружество „България". През 1895 г. става съосновател на „Търговска банка".^[3]

Димитър Буров умира на 27 октомври 1903 г., като завещава на двамата си сина Иван и Атанас впечатляващо за него време имущество и бизнесактиви, а също и доброто име на почтен търговец, банкер и общественик, патриот и честен човек.^[3]

Обществена дейност

Димитър Буров със семейството си, 1883 г.

Буров проявява жив интерес и към обществената и политическа дейност. През 1879 г. е избран за представител в Учредителното събрание, което изработва Търновската конституция. През 1894 г. става съосновател на Народната партия и израства като неин водач в Горна Оряховица и Търновския край.^[3]

Семейство

Димитър Буров е стълбът на фамилията. След кончината на майка си през 1888 г. и ранната кончина на братята си поема грижата за техните деца, помага и на децата на сестрите си, като се старае всяко от тях да получи висше образование в чужбина и да избере престижна и доходна професия.^[3]

Самият той се жени през 1871 г. за дъщерята на виден горнооряховски първенец от рода Тодороолу – Кинка Поптодорова, която му ражда двама сина Иван и Атанас. Иван определено наследява търговските качества на баща си, поради което е изпратен да учи в Търговската академия във Виена, а впоследствие става един от най-големите български банкери в началото на 20 век. Атанас отрано споделя увлечението на своя родител по обществените дела и е насочен да следва право и икономика в Парижкия университет, а след завръщането си се включва активно в политиката и дипломацията на България.^[3]

Бележки

1. Geni: Атанас Хаджицонев Буров. Посетен на 24.04.2014
2. Geni: Стана Стоянова Михайловска. Посетен на 24.04.2014
3. Жоро Цветков, „Атанас Буров. Живот за България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.12 – 16
4. Gtrees: Атанас Буров + Стана Михайловска Архив на оригинала от 2017-09-22 в Wayback Machine.. Посетен на 24.04.2014
5. Geni: Илия Шаранков. Посетен на 24.04.2014