Димитриадска и Алмироска епархия

Тази статия е за историческата и православната епархия. За историческата и титулярната римокатолическа вижте Димитриадска епархия (Римокатолическа църква).

---

Димитриадска и Алмироска епархия
„Св. св. Константин и Елена“ във Волос
Местно име	Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού
Църква	Църква на Гърция
Страна	Гърция
Център	Волос
Катедрална църква	„Свети Николай“
Предстоятел	Игнатий
Сан	митрополит
Сайт	imd.gr
Димитриадска и Алмироска епархия в Общомедия

Димитриадска и Алмироска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δημητριάδος και Αλμυρού) е епархия на Църквата на Гърция, със седалище в град Волос.^[1]

История

Кога се разпространява християнството в Тесалия не е известно, но е сигурно, че през IV век то доминира в Магнезия. Първото сведение за епископи е от протокола на Първия вселенски събор в Никея в 325 година, подписан от епископите на Тесалийска Тива Клеоник (Θηβών Θεσσαλίας Κλεόνικος) и на Лариса Ахил (Αχίλλειος Λαρίσης). Тесалийска Тива е на няколко километра над Димитриада. Първото официално свидетелство за епископ на Димитриада е подписът от 22 юли 431 година на протокола на Третия вселенски събор в Ефес на епископ Максим Димитриадски (Δημητριάδος Μάξιμος). Наследникът му Константин (Κωνσταντίνος) е засвидетелстван от протокола на разбойническия Втори ефески събор (442) и Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451). Следващите епископи Авудантий (Αβουδάντιος) и Провиан (Προβιανός) със спора си за престола разкриват, че духовното управление на Димитриадска епархия е подчинено на римския епископ, пред когото Авудантий протестира.^[1]

Следват 350 години без сведения за епархията. Епископ Ксенофонт (Ξενοφών) е засвидетелстван в протокола от Константинополския събор в 879 година, реабилитирал патриарх Фотий. Седалището на епископа е Димитриада, която, защитена от стените, построени от Юстиниан, продължава съществуването си през византийските години, въпреки големите набези от IX до XI век. Следващият засвидетелстван епископ е Йоан (Ιωάννης) в 1100 - 1115 година.^[1]

След падането на Константинопол в 1204 година и създаването на Латинската империя в Димитриада се установява латинска епископия. Споменати православни са епископите Арсений (Αρσένιος, 1215 - 1222), Николай Влатис (Νικόλαος Βλαττής, 1230 - 1240 г.), Неофит I (Νεόφυτος ο Α, 1240), титулярни, подчинени на папата. От 1272 до 1280 година епископ на Димитриада е Михаил Панаретос (Μιχαήλ Πανάρετος), след когото идва Висарион (Βησσαρίων, 1490). Липсата на епископи преди него се обяснява с окупацията на областта от каталунски авантюристи в 1318 година, които премахват православните епископи и остават само латински епископи.^[1]

През 1423 година Магнезия попада в османски ръце и център става Волоската крепост. До 1600 година, когато седалището на епископа е засвидетелствано във Волос, местоположението на катедрата е неясно. Димитриада изчезва или в VI век или в XVI век и остава само в епископската титла. В османско време латинските свещеници изчезват и остават само православни. В края на XVI век районът пострадва от пиратски нападения от испанци, генуезци и флорентинци, които принуждават жителите да напуснат крайбрежните селища. При Теоклит I в 1626 година, според доклад на венецианския консул на Корфу, Волос не е нито град, нито село, а един голямо пристанище, където акостират много кораби. Калист (1630 – 1639) основава епископската църква във Волос. При управлението на Гавриил I (1653 - 1663) в 1665 година по време на Кандийската война Волоската крепост и областта са овладени от венецианците начело с Франческо Морозини и стените на крепостта са разрушени. По-късно османците си връщат града.^[1]

Епископията като всички други в Тесалия в османско време е подчинена на Лариската митрополия и всички епископи на митрополията съставят Свети синод, който избира нови епископи. При Йоаникий Димитриадски (1778 - 1788) пострадват мъчениците Трендафил Загорски (8 август 1680) и Апостол Нови от Агиос Лаврентиос (16 август 1680). При Калиник Димитриадски (1688 – 1714) има нова венецианска атака срещу Пагаситийския залив. През 1757 година роденият в Загора патриарх Калиник IV Константинополски премахва подчинението на Димитриадската епархия на Лариса и я повишава в архиепископия, ръкополагайки за архиепископ брат си Григорий (1757 – 1794) с катедра в Загора.^[1]

През Руско-турската война (1768 – 1774) руските военни кораби окупират пристанището на Волос през 1771 година и конфискуват цялото зърно. Те се завръщат на следващата година с гръцкия адмирал Антониос Псарос като техен водач и през 1789 година по време на следващата Руско-турска война с легендарния Ламброс Кацонис. Турците, укрепени в пристанището на Волос, започнаха да се притесняват за лоялността на прелатите и архиепископ Григорий подава оставка „поради старост“ през 1794 година. Тогава патриарх Герасим III Константинополски повишава архиепископията в митрополия и ръкополага за митрополит племенника си, архидякон на Патриаршията Атанасий с титлата Димитридски и Загорски митрополит, ипертим и екзар на пеласгите (Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς υπέρτιμος και έξαρχος Πελασγών). Седалището на митрополита се мести често между Епископи в Горен Волос, Загора, Макриница, Агия.^[1]

Епископи

Тесалийскотивански епископи (Θηβών Θεσσαλίας)

Име	Име	Години	Забележка	Години
Клеоник	Κλεόνικος	в 325	участник на Първия вселенски събор[1]

Димитриадски епископи (Δημητριάδος)

Име	Име	Години	Забележка	Години
Максим	Μάξιμος	в 431	участник на Третия вселенски събор
Константин	Κωνσταντίνος	в 442, в 451	участник на Втория ефески събор и Четвъртия вселенски събор
Авудантий	Αβουδάντιος
Провиан	Προβιανός
Ксенофонт	Ξενοφών	в 879 г.	участник на Константинополския събор
Йоан	Ιωάννης	1100 - 1115
Арсений	Αρσένιος	1215 - 1222
Николай Влатис	Νικόλαος Βλαττής	1230 - 1240
Неофит I	Νεόφυτος ο Α	в 1240
Михаил Панаретос	Μιχαήλ Πανάρετος	1272 - 1280
Висарион	Βησσαρίων	в 1490	в лариски м.
Йосиф	Ιωσήφ	в 1542
Йоасаф I	Ιωάσαφ Α	в 1558
Доменик	Δομένικος	в 1569
Йоасаф II	Ιωάσαφ Β	в 1571
Теофил	Θεόφιλος
Пахомий	Παχώμιος	1581 - 1590
Филотей	Φιλόθεος	в 1596
Агапий	Αγάπιος	1601 – 1610
Теоклит I	Θεόκλητος Α	в 1626
Калист	Κάλλιστος	1630 – 1639
Гавриил I	Γαβριήλ Α	1653 – 1663
Дионисий I	Διονύσιος ο Α	1663 – 1666
Йоаникий	Ιωαννίκιος	1678 – 1688	уволнен от Лариския синод за сериозни нарушения
Калиник	Καλλίνικος	1688 – 1714
Партений	Παρθένιος	в 1714
Нектарий	Νεκτάριος	в 1721
Яков	Ιάκωβος	1723 - 1729
Теоклит II	Θεόκλητος Β
Мелетий	Μελέτιος	1740 – 1757[1]

Димитриадски архиепископи (Δημητριάδος)

Име	Име	Години	Забележка	Години
Григорий Маврикиос	Γρηγόριος	1757 - 1794	подал оставка[2]

Димитриадски и Загорски митрополити (Δημητριάδος και Ζαγοράς)

Име	Име	Години	Забележка	Години
Атанасий	Αθανάσιος	1794 - юни 1821[3]
Вартоломей	Βαρθολομαίος	юли 1821 - 29 септември 1821	от гревенски м.[4]
Партений	Παρθένιος	30 септември 1821 - октомври 1823[5]
Калиник Салидзаниотис	Καλλίνικος	октомври 1823 - 21 февруари 1827	от перистерски е.	? - 1828[5][6]
Неофит	Νεόφυτος	юли 1827 - 20 ноември 1836	в созоагатополски м.[6]
Йосиф	Ιωσήφ	юни 1836 – ноември 1837[1]	от херцеговински м., по-късно преспански и охридски м.
Григорий	Γρηγόριος	1837 – 1838[1]	от бивш преславски м.[7]
Матей	Ματθαίος	10 ноември 1838 – май 1841[1]	от силиврийски м.,[7] в ганоски и хорски м.[8]	? – 1862
Мелетий	Μελέτιος	май 1841 – юни 1846	от ганоски и хорски м., в иконийски м.	? - 1849[8]
Гавриил	Γαβριήλ	юни 1846 – 11 юли 1855	в еноски м.[7]
Григорий Орологас	Γρηγόριος	юли 1855 – 15 септември 1858 †	от самоски м.	1798 - 1858[1]
Доротей Схолариос	Δωρόθεος	23 септември 1858 – 2 април 1870	от созоагатополски м., в лариски м.	1812 - 1888[9]
Григорий Фуртуниадис	Γρηγόριος	5 април 1870 - 19 юли 1907 †	в оставка между 4 юни 1890 и 10 ноември 1891	1838 - 1907[10]

Димитриадски митрополити (Δημητριάδος)

Име	Име	Години	Забележка	Години
Герман Мавроматис	Γερμανός	10 август 1907 - 14 юни 1935	от 1922 митрополит, уволнен 14 юни 1935, посмъртно на 20 май 1944 възстановен	1859 - 1944[11]
Йоаким Алексопулос	Ιωακείμ	5 септември 1935 - февруари 1957	от фокидски м., подал оставка	1873 - 1959[12]

Димитриадски и Алмироски митрополити (Δημητριάδος και Αλμυρού)

Име	Име	Години	Забележка	Години
Дамаскин Хадзопулос	Δαμασκηνός	7 ноември 1957 - 2 декември 1968	от трифилски и олимпийски м., подал оставка	1913 - 1977[13]
Илия Цакоянис	Ηλίας	6 декември 1968 - 13 юли 1974	от перистерски т. е., в трахийски т. м.	1917 - 1990[14]
Христодул Параскеваидис	Χριστόδουλος	14 юли 1974 - 28 април 1998	в атински а.	1939 - 2008[15]
Игнатий Георгиадис	Ιγνάτιος	10 октомври 1998		1956[16] -

Бележки

1. Τσιλιβίδης, Δημήτριος. Ιστορικό Ιεράς Μητροπόλεως Δημητριάδος // Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, 14 Μαρτίου, 2017. Посетен на 20 април 2020 г.
2. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 55. (на гръцки)
3. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 56 - 61. (на гръцки)
4. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 61. (на гръцки)
5. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 62. (на гръцки)
6. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 63. (на гръцки)
7. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 64. (на гръцки)
8. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 65. (на гръцки)
9. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Δωρόθεος. (1812-1888) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
10. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς κυρός Γρηγόριος. (1838-1907) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
11. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Γερμανός. (1859-1944) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
12. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Ιωακείμ. (1873-1959) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
13. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος και Αλμυρού κυρός Δαμασκηνός. (1913-1977) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
14. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Τραχείας κυρός Ηλίας. (1917-1990) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
15. Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος Αθηνών και πάσης Ελλάδος κυρός Χριστόδουλος. (1939-2008) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
16. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Αλμυρού κύριος Ιγνάτιος. (γεν. 1956) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.