Денят на Свети Патрик (на ирландски: Lá Fhéile Pádraig; на северноирландски келтски: Saunt Petherick's Day[2]) е културен и религиозен ирландски празник, отбелязван на 17 март.
Свети Патрик
Малко се знае за ранния живот на Патрик, но е известно, че е роден във Великобритания по време на римските нашествия в богато римо-британско семейство. Баща му е бил дякон, а дядо му – свещеник в християнската църква. Когато е на 16 г., е отвлечен от ирландски нашественици и превърнат в роб в Ирландия. Смята се, че е бил държан някъде на западния бряг на Ирландия, най-вероятно в Майо, но точното място не е известно. В своята изповед споделя, че Господ се е явил в съня му и му е казал да избяга от пленничеството, като стигне до брега, където да се качи на кораб, който да го върне обратно във Великобритания. След завръщането си се присъединява към църквата в Оксер в Галия и става свещеник.[3]
През 432 г. казва, че отново е повикан да се завърне в Ирландия, но този път като епископ, за да откаже ирландците от политеизма и да ги покръсти. Според ирландския фолклор Патрик използвал 3-листна детелина, за да обясни Светата Троица.
Облекло
Първоначално цветът, който се е асоциирал с Патрик, е бил синият, но през вековете влиянието на зеления цвят е нараснало.[4] Зелени панделки и детелини са се носели по случай деня на Свети Патрик още през 17 век.[5] Според поверието Патрик е използвал трилистната детелина, за да обясни Светата троица на езичните ирландци и носенето на детелини се е превърнало във вездесъщ момент от празненствата.[6][7] По време на въстанието от 1798 година, за да изявят политическите си нагласи, ирландските войници носели зелени униформи, надявайки се да привлекат общественото внимание.
Ирландия
В Ирландия празникът на Свети Патрик е честван с много ритуали и приветстван много подобаващо. Пият се ирландско уиски и бира.
САЩ
Въпреки че денят на Свети Патрик не е официален празник на САЩ, той се празнува почти навсякъде в страната. Обикновено се отбелязва като ден на ирландците или на ирландско-американската култура. Празненствата обичайно включват пиршества, големи количества алкохол, религиозни обреди, паради, декорации и дрехи в зелено. Денят на Свети Патрик се отбелязва в САЩ от края на 18 век.
Аржентина
В Аржентина и особено в Буенос Айрес празникът се отбелязва със среднощни улични паради, тъй като времето е сравнително топло през март. Танцува се и се пие само бира до 7 – 8 ч. сутринта, много хора са облечени в зелено. В Буенос Айрес партитата се провеждат в квартала Реконкиста, където се намират няколко ирландски пъба.[8] През 2006 г. 50 000 души се събират на улицата и в близките заведения.[9] Нито католическата църква, нито ирландското общество, което е 5-о по големина извън пределите на Ирландия,[10] взимат участие в организирането на празненствата.
Канада
В Канада се чества с парад и голяма платформа със Свети Патрик, защото се смята, че като се минава покрай всеки дом той бди над него
Япония
Денят на Свети Патрик се отбелязва на 9 места в Япония. Първият парад в Токио е организиран от организация за ирландска култура в Япония (The Irish Network Japan) през 1992 г. Днес празненствата по случай празника се организират почти през целия март.
Монсерат
Малкият остров Монсерат, известен като „Изумрудения остров на Карибите“ (защото е основан от ирландски бежанци), е единственото място на света извън Ирландия, където денят на Свети Патрик е официален празник. Този ден служи и за възпоминание на потушено въстание от 17 март 1768 г.[11]
Океания
Денят на Свети Патрик се слави с голяма популярност в Нова Зеландия и Австралия – зелените дрехи са традиционни и улиците често са пълни с пияни веселяци още от ранния следобед до късно вечер.[12]
Ирландците са оказали голямо въздействие върху социалните, политическите и образователни системи и на двете държави, основно заради многото ирландски имигранти, пристигнали през 19 век. По този начин на деня на Свети Патрик се гледа като на празнуване на ирландските корени.
Южна Корея
Ирландската асоциация в Корея празнува деня на Свети Патрик от 1976 г. насам в Сеул, столицата на Южна Корея.[13]
Швейцария
Въпреки че в Швейцария празникът най-често се отбелязва на 17 март с паради, подобни на тези в съседните европейски страни, много студенти организират малки празненства предната вечер, включващи алкохолни напитки и зелени дрехи.[14]
Източници
↑Kevin Meethan, Alison Anderson, Steven Miles. Tourism, Consumption & Representation. CAB International. Посетен на 13 ноември 2010.