Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Гъмзово, област Видин, изглед от местността „Ливадски кладенец“
Село Гъмзово се намира в северозападна България, област Видин, община Брегово и е разположено в Дунавската хълмиста равнина с надморска височина между 110 и 200 метра. Отстои по средата на второкласния път 12 Видин – Брегово – Неготин. Намира се на 17 км от Видин, на 23 км от Дунав мост 2, 12 км от Брегово и 13 км от ГКПП „Брегово“. Съседни селища, с които няма директен път са Тияновци, Калина – малки села на около 1.5 км от Гъмзово, както и Ново село – 6 км, и Винарово на 3 км.
Селото е разположено на площ 1461 дка; общата площ на землището е 23 150 дка; ниви -17 508 дка и 1121 – гори.
Броят на населението през 1934 година е 2447, а след последното преброяване през 2001 г. – 1045 жители.
Релефът на селото е хълмисто – равнинен, слабо пресечен от протичащи реки, ерозийни процеси и антропогенна дейност.
Поминъкът на населението е предимно земеделие, както в миналото, така и сега. Растениевъдството, зеленчукопроизводството са водещи, но също така добре е застъпено животновъдството.
Инфраструктурата е добре развита. Тя се оформя от: целодневна детска градина; читалище с богата културна дейност и запазени традиции в певческото и танцово самодейно народно изкуство; добре развита търговска мрежа и спортен комплекс.
Населеното място е сравнително добре благоустроено и водоснабдено.
История
За древната и средновековна история на село Гъмзово не се намират много запазени материали, но според тези, които съществуват селото се споменава и е засвидетелствувано писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете.
Преданията от поколение на поколение свидетелствуват, че населението на с. Гъмзово по време на османското владичество упорито се е борело за своето оцеляване, за което опожарявано 3 пъти – 1876, 1877.
Общоприето е мнението, че наименованието на селото – Гъмзово – произлиза от сорта грозде „Гъмза“, който е бил широко разпространен в района на населеното място.
Интересно и приемливо тълкуване на произхода на името дава Маргарита Николова – етнограф във Видинския музей /1989 г./. Според нея, местността, в която е разположено селото има интересна форма – чаша с дълга вдлъбната дръжка. Дръжката представлява една теснина – дол, който започва от баира на селото и се спуска по полето, надолу към „чашата“, това е руслото на река Видровец. Върху околовръстните склонове / „стените на чашата“ / и дъното ѝ са разположени къщите на селото.
Тази форма на местността е отразена в тюркската дума „гъмза“, която има паралел в якутския език – хасма; уйгуския език – „гъмза“; алтайския език – „канза“; китайския език – „гънузи“ – всички със значение –„лула за пушене“.
Гъмзово е до шосето Видин – Брегово. По разположение забутано в едно дере, в което има единствен воден източник голяма чешма. И то в миналото било съставено от две махали, българска и влашка. Те били работници при турски чифликчия. След 1862 г., когато татарите напускат южна Русия – Тобрук в селото се заселват 50 – 60 татарски семейства. Занимавали се със земеделие и лозарство. В техния район се намирали и Новоселските лозя, през турско време. Повечето лозя им били от сорта бяло грозде, което е възпято в народната песен. Сегашната „гъмза“ /стара гижа/ била редкост, затова наименованието на село Гъмзово, че било произлезло от лозовия сорт, изглежда невярно. През 1876 г. при бягството в Сърбия селото било опожарено от турците. Същата участ го сполетяла и през 1877 г. когато татарите напускат селото и се прибират в крепостта – Видин. Турския чифлик съществувал през 1759 г. До след освобождението махалите са налице, всяка със своя говор и обичаи. В по-късно време числеността на махалата с български говор постепенно намалява, поради изселване в Ново село, докато към 1912 г. тя е била асимилирана от махалата с влашки говор, с един остатък от 3 – 4 домакинства.
През турско време до около освобождението ни, в землището на Гъмзово са били лозята на Новоселяните, в местността „Голя“. През 1900 г. селото е имало 1781 жители. В неговото землище се намира височината к. 236 м., където е инсталиран сега ретранслатор за телевизионно препредаване. През 1926 г. селото има 2,354 жители, с 400 домакинства и орна площ 16,000 дка./85/
В първите години на комунистическия режим в Гъмзово, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз - Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 59% от гласовете. През 1947 година се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди.[4]
две църкви, старата църква паметник на културата е неработеща
стадион „Юнак“
неработещ плувен басейн към спортния комплекс стадион „Юнак“
електроподстанция „Гъмзово“
Телевизионна радиорелейна станция „Гъмзово“ в местността „Метериз“
неработещи няколко водни поддстанции
неработещо частно стопанство
неработеща кооперация
неработеща модна къща „Ива“
неработеща частна мандра
заведения и хранителни магазини
Културни и природни забележителности
Паметниците на загиналите гъмзовчани във войните и битките.
Редовни събития
Годишният събор се провежда около църковния празник Малка Богородица – 8 септември. Седмичният пазар е в четвъртък.
Други
Телевизионна ретранслаторна станция „Гъмзово“
Ретранслаторната станция в местността Материза край село Гъмзово работи от 60-те години, като първият ретранслатор е бил българско производство, с мощност 50 W. В Гъмзово има предавател на програма Хоризонт. [8]
Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
