Григор Стоичков

Григор Стоичков
български политик
Роден	2 февруари 1926 г. Горна Малина, Царство България
Починал	23 юли 2016 г. (90 г.) София, Република България
Националност	България
Политика
Партия	БКП
Убеждения	комунист
Известен с	открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата осъден след Чернобилската авария
Отличия	„Герой на социалистическия труд“
Депутат
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Правителство на Тодор Живков 2, Правителство на Станко Тодоров 1
министър на транспорта (1969 – 1973)
Правителство на Станко Тодоров 1, Правителство на Станко Тодоров 2
министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977)
Правителство на Гриша Филипов
министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986)
Правителство на Станко Тодоров 2, Правителство на Гриша Филипов, Правителство на Георги Атанасов
Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989)

Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър.

Биография

Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в село Горна Малина, Новоселско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1946 г- и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. ^[1] Отделно е интерниран в лагера Кръстополе. През март 1944 г. е интерниран в лагера „Кръстополе“.^[2]

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957).^[3] Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986)^[3]. На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. ^[4] Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989).

От ноември 1991 г. до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 г. и е освободен предсрочно през април 1996 г. ^[1] Умира на 23 юли 2016 г.

Трудове

• „Животновъдството – рентабилен отрасъл“ (1967)
• „Двоен живот. Спомени“ (3 изд., 1986)

Бележки и източници

1. „Осъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста“ – статия и интервю във в. „Капитал“ от 14 април 2006 г.
2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 152.
3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 439.
4. „120 години от откриването на жп гара София“, news.bg, 12 август 2008 г.

Ганчо Кръстев	→	министър на земеделието и хранителната промишленост (28 април 1978 – 29 април 1979)	→	Васил Цанов Василев
няма	→	заместник-председател на Министерския съвет (12 май 1977 – 27 декември 1989)	→	Надя Аспарухова
Марин Вачков	→	министър на транспорта (6 октомври 1969 – 24 юли 1973)	→	Васил Цанов
Георги Белички[1] Георги Стоилов[2]	→	министър на строежите и архитектурата (24 юли 1973 – 12 май 1977)	→	Иван Сакарев[3]
Иван Сакарев[4]	→	министър на строителството и селищното устройство (4 януари 1984 – 28 януари 1986)	→	---

1. Министър на строителството и строителните материали.
2. Министър на архитектурата и благоустройството.
3. Министър на строителството и строителните материали.
4. Министър на строителството и архитектурата.