Граничар е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.
География
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница, на 35 km от общинския център Средец и на 66 km от областния център Бургас. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток – село Евренозово; на запад – с. Белеврен и с. Кирово; на север – с. Тракийци и с. Близнак.
- Релеф
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).
- Климат
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.
- Води
Водоизточници на селото са реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).
- Животински свят
дива свиня, сърна, заек, лисица, вълци, язовец, таралеж, дива котка, чакал.
- Птици
лястовици, врабчета, врани, гълъби, чучулиги, орли, соколи,кълвач, щъркели (обикновено са бели, но се срещат и черни), др.
- Влечуги
пепелянка, усойница, гущери, смоци и костенурки.
- Риби
пъстърва, мряна, речен кефал.
История
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско. По време на Септемврийското въстание през 1923 година фелдфебел Тодор Ташев началник
на граничния пост установява народна власт в село Граничар.
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Религии
В селото се изповядва само източноправославната религия.
В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.
Обществени институции
Кметско наместничество.
Културни и природни забележителности
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най-вероятно от 18 – 19 век пр.н.е.
Редовни събития
Панаир всяка последна събота на месец август.
Личности
- Желю Димитров – инициатор и реализатор на книги за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“
Литература
- „Село Граничар“ – книга за селото
- „Народни песни създадени в село Граничар“
Други
- Жилища
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.
След 1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.
- Традиционно облекло
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни – те са били тронско и загорско.
Мъжкото облекло – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс (близо 2 метра, навит около кръста); калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по-младите по време на празник.
Женското облекло – два чумка (долният – дълъг до петите, а горният – до кръста); пояс около кръста (за младите – зелен или червен, а за старите – черен); вълнена престилка; забрадка – за младите бяла, за старите – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията (в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.
Източници
