Сравнително едра сова. Дължината ѝ е 37 – 46 см, а размахът на крилата 81 – 105 см. (дължината на крилото е 26 – 31 см.) Теглото и достига 385—800 гр. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера – „уши“. Крилата са закръглени, а опашката е къса. [4] Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм, освен доколкото женските са доста по-големи от мъжките, с 5% по-дълги и с 25% по-тежки. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки.
Местообитание и поведение
Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. Постепенно се приспособява за гнездене и в населени места. Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа 2 съседни двойки могат да са на разстояние 300 – 400 m, докато в България периметърът е около 1 km.[2]
Гнезди в хралупи на широколистни дървета, на височина 2 – 9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, голям ястреб, кани. Териториална (която обособява и пази своя територия) птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.[5] През деня (с изключение на размножителния си период) стои неподвижно по отворите на хралупи.
Хранене
Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките (образувания от несмилаемата за нея част от храната, които птицата повръща) ѝ са сиви на цвят, дълги – 4 – 6 см и широки – 2 – 3 см.
Размножаване и развитие
Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.
Снася 4 – 5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след 1 месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна – през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.
Подвидове
Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида.[6] Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:[7]
Горска улуица, най-вероятно представител на подвида S. a. sylvatica
,_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D1%91%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA.jpg)
