Село Големанци се намира 20 км южно от град Хасково. От гр. Хасково до с. Големанци се достига по 2 маршрута:
гр. Хасково – с. Войводово – с. Орлово – с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
гр. Хасково – с. Конуш – по продължение на маршрут Хасково – Кърджали след с. Конуш по посока Кърджали завой наляво за с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
През 1924 година в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най-много преселници идват от село Чобанкьой, Дедеагачко, Гърция. Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Дедеагачко. След погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най-вече от страна на турската редовна войска и башибозук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 – 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвали в атентана по жп гарата, минаваща в близост до селото.
Някои от бившите жители на Чобанкьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко през Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в град Хасково в местността Лагера (сега там се намира бившият ДАП), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и близките до него села, друга част остават в Хасково. Но най-голямата и компактна маса от преселниците пристига в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели, за да построят къщите си, но това не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им са закупени от България и се дават под различни форми на българите – преселници.
ДжамиятаРуините от хамам
Благодарение на това, че местните са знаели много добре турски език, между местното турско и българско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това да са в добри отношения. Например към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан са обект на лакърдии, а и те самите създават такива. Двамата са обичани от българи и турци. Участват в кушии по празниците. Празнуват заедно край селото на така наречения празник „мая“ (махия) и др. подобни.
В селото е родена турската певица, известна в цяла България, Кадрие Латифова. Тя загива млада при трагични обстоятелства, а нейният по-малък син – Вежди Рашидов е известен в България и в чужбина скулптор, депутат и министър на културата.
↑Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ – София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 73
.jpg)
