Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътят на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език.
Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и). В старобългарския език гласните звукове са били 11.
Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази своя позиция липсва при другите славянски езици. Взаимовръзката, която се създава между гласната „А“ и гласната „Ъ“ в рамките на вокалната система, е присъща черта на българския вокализъм.
Гласните звукове в съвременния български език биват единствено устнени (орални). В старобългарския език е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали с развитието на езика. В съвременния български език липсват дълги и къси гласни, сиреч дължината на тяхното произнасяне няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната все пак може да бъде удължена, но единствено с изразителна цел.
Гласните звукове се делят на широки (а, о, е) и тесни (ъ, у, и).
