Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите в Рим Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие
Георги Хлебаров преподава във Ветеринарномедицински факултет на Софийския университет като доцент (1922 – 1926) и професор (от 1926), като междувременно заема и постовете ръководител на катедрите по обща зоотехника и хигиена (1923) и по частно скотовъдство (1930 – 1945); декан на факултета (1923 – 1924, 1939 – 1940).[3] Основател е на Централната птицевъдна опитна станция в София (1927 – 1932), на Централния скотовъден научноизследователски институт в София (1936 – 1942) и на Института по животновъдство при БАН (1947 – 1959).[3], който през 1960 г. се слива с Института по животновъдни науки в Костинброд.[5]
Член е на Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство със седалище в Лондон, на Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите със седалище в Рим и на Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие (1938). През 1934 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Висшето училище за селскостопански науки във Виена.
През 1937 година е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1952 година – за академик.[3][7] Има публикувани над 300 научни труда и статии.[1]
Умира на 30 март 1968 г. в София.[3] Погребан е в Софийски централни гробища.[8] През ноември 2002 година Столичният общински съвет приема предложение за наименуване по името на академик Георги Хлебаров на улица в район „Надежда“ (бившата ул. „Траен мир“).[9]
Библиография
1921 – „Източнобалканската свиня“
1933 – „Старопланинско късорого говедо“
1937 – „Овчи раси и разновидности в България“
1942 – „Каракачанската овца“
1950 – „Състояние и задачи на животновъдната наука у нас и насоки за бъдещото ѝ развитие“
