Тренира борба в категория до 57 kg в СК „Локомотив“ (София) при треньора Георги Дамянов. Преминава в СК „Левски-Спартак“ (София) в категория 62 kg при треньора Слав Славов. Налага се като титуляр през 1970 г.
Сред спортните му постижения са:
бронзов медал на световното първенство в Едмънтън (1970).
световен шампион в София, европейски шампион в Катовице (1971).[1]
Висше образование завършва във ВИФ „Георги Димитров“ в София. Треньор е в „Левски-Спартак“ (София) и помощник-треньор в националния отбор по борба. След Олимпиадата в Барселона през 1992 г. работи като треньор в белградския клуб „Раднички“, Швейцария и Австрия.
По време на европейското първенство в Йонкьопинг (Швеция) през 1984 г. е треньор в националния тим. По време на схватка човек излиза с букет цветя на тепиха, а зад тях държи карабина. Настава суматоха, само Георги Мърков запазва самообладание. Напада в гръб терориста и му избива оръжието. За тази постъпка е награден от ЮНЕСКО и Световната федерация по борба.[2]
Той е първият олимпийски шампион, който дарява медалите си на Музея на спорта при националния стадион „Васил Левски“.
Плоча на Националния стадион, където Мърков става световен шампион по класическа борба на 5 септември 1971 г.Паметна плоча на Мърков на спортна зала „Васил Левски“, Пазарджик
Преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на методическото ръководство за студенти по класическа и свободна борба „Основи на спортната борба“. Има собствен бизнес.
.png)
