Георги Ангелов (преводач)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.

---

Георги Ангелов
български журналист и преводач
Роден	4 юни 1960 г. (64 г.) Варна, Народна република България
Националност	България
Учил във	Великотърновски университет
Работил	преводач, журналист
Литература
Награди	„Христо Г. Данов“ (2010, 2014) „Рицар на книгата“ (2004 и 2013)
Семейство
Деца	Десислава, Алиса и Неда

Георги Ангелов е български преводач от френски език и журналист.

Биография

Георги Ангелов е роден на 4 юни 1960 г. във Варна.^[1]

Завършва ІV ЕГ с преподаване на френски език „Фредерик Жолио-Кюри“ и Френска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След кариера като водещ и автор в БНТ („Формула 5“^[2], „Рококо“, „Салон на книгата“ и др.) работи като продуцент и редактор в редица частни телевизии.^[1]

От 2010 до 2017 г.^[3] е водещ на „Денят започва с култура“, от 2013 г. – на „История.бг“, а от 2015 г. и на „Библиотеката“ в БНТ 1.^[4]

Има три дъщери от три различни брака: Десислава, Алиса и Неда.

Библиография

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Преводи

• Мишел Жори, „Жълтият прах на времето“ (сборник разкази). Варна: Георги Бакалов, Библиотека Галактика №105, 1990.
• Патрик Ковен, „Сляпа любов“ (роман).
• Жан Жоне, „Слугините“ (пиеса).
• Жан Кокто, „Човешкият глас“ (пиеса).
• Жорж Батай, „История на окото“ (роман). София: Петриков, 1992.
• Мишел Турние, „Среднощен пир на любовта“ (разкази). София: Петриков, 1994.
• Мишел Турние, „Елеазар или Изворът и къпината“ (роман). Плевен: Евразия-Абагар, 1998, 95 с. ISBN 978-954-450-085-6 ^[5][6]
• Исмаил Кадаре, „Орелът“ (новела). София: Факел, 1997.
• Рьоно Камю, „Езерото на милувката“ (роман). София: Панорама, 1998.
• Мирча Елиаде, „Сакралното и профанното“ (монография). София: Хемус, 1998.
• Мирча Елиаде, „Ковачи и алхимици“ (монография). София: Хемус, 2000.
• Сали Ан Берк, „Наръчник на нюйоркския барман“ (превод от английски). София: Елементи, 2002, 256 с.
• Жорж Ифра, „Енциклопедична история на цифрите“ т. II (монография). София: Елементи, 2005.
• Жак Атали, „Карл Маркс или Световният дух“ (биография). София: Рива, 2006, 387 с. ^[7]
• Давид Фоенкинос, „Еротичният потенциал на жена ми“ (роман). София: Пулсио, 2006, 153 с.
• Наполеон, „Как да водим война“ (максими). София: Пулсио, 2006, 110 с.
• Крис Сьоме, „Хороскоп 2007“. София: ИК „Колибри“, 2006.
• Цвета Делчева, „Des villes et des choses“ (поема, превод на френски). Ница: Editions Bénévent, 2006, 63 с.
• Давид Фоенкинос, „В случай на щастие“ (роман). София: Пулсио, 2007, 188 с.
• Андрей Макин, „Френското завещание“ (роман). София: Колибри, 2007, 289 с.^[8][9]
• Брижит Обер, „Смъртта от гората“ (роман). София: Съвременник.
• Дидие ван Коелер, „Среща под знака на Х“ (роман). София: Пулсио, 2007.
• Ален Амар, „Куба ностра“ (история). София: ИК „Рива“, 2007, 368 с.
• Жан-Мари Гюстав льо Клезио, „Африканеца“ (роман). София: Колибри, 2007, 108 с. ISBN 954-529-509-6
• Етиен дьо Понсен, „27 ключа за Договора от Лисабон“ (монография). София: Колибри, 2008, 253 с.
• Робер Мизраи, „100 думи за щастието“ (есе). София: Рива, 2008, 304 с.
• Давид Фоенкинос, „Инверсия на слабоумието“ (роман). София: Пулсио, 2008, 214 с.
• Давид Фоенкинос, „Независими сърца“ (роман). София: Пулсио, 2009, 124 с.
• Джонатан Лител, „Доброжелателните“ (роман). София: Колибри, 2009, 816 с. ISBN 978-954-529-678-9 ^[10][11][12]
• Мишел Лопито-Дорфьой, „Ключове към класическата музика“ (монография). София: Пулсио, 2010, 158 с.
• Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“ (роман). София: Колибри, 2010, 358 с.
• Клер Жюлиар, „Борис Виан“ (биография). София: Рива, 2010, 352 с. ISBN 978-954-320-273-7
• Фредерик Бегбеде, „Почивка в кома“ (роман). София: Колибри, 2010, 152 с. ISBN 978-954-529-778-6
• Давид Фоенкинос, „Кой си спомня за Давид Фоенкинос“ (роман). София: Пулсио, 2011, 198 с.
• Стефан Хесел, „Възмутете се!“ (есе). София: Колибри, 2011, 48 с. ISBN 978-954-529-901-8
• Бернар Вербер, „Ние, боговете“ (роман). София: Колибри, 2011, 320 с. ISBN 978-954-529-933-9
• Бернар Вербер, „Кармичният часовник“ (новела). София: Колибри, 2011.
• Тиери Жонке, „Тарантула“ (роман). София: Колибри, 2011. ^[13]
• Жан-Батист Барониан, „Бодлер“ (биография). София: Рива, 2011, 224 с. ISBN 978-954-320-382-6
• Мишел Онфре, „Гастрономическият разум. Философия на вкуса“ (философия). Варна: Фрувег, 2011, 264 с.
• Стефан Ансел, „Евреите“ (монография). София: Рива, 2012, 408 с. ISBN 978-954-320-396-3
• Фредерик Бегбеде, „Помощ, простете“ (роман). София: Колибри, 2013, 184 с. ISBN 978-619-150-106-9
• Фредерик Бегбеде, „Един френски роман“ (роман). София: Колибри, 2014
• Давид Фоенкинос, „Деликатността“ (роман). София: Колибри, 2014
• Хуанг Сок-Йонг, „Принцеса Бари“ (роман). София: Колибри, 2015 ISBN 978-619-150-658-3
• Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц“. София: Smart Books, 2015 ISBN 978-619-7120-31-8
• Фредерик Бегбеде, „Уна & Селинджър“ (роман). София: Колибри, 2015 ISBN 978-619-150-617-0
• Давид Фоенкинос, „Загадката Анри Пик“ (роман). София: Колибри, 2018 ISBN 978-619-02-0257-8
• Йожен Йонеско, „Приказки 1/2/3/4“. София: Лист, 2019 ISBN 978-619-7350-55-5
• Фредерик Бегбеде, „Човекът, който плаче от смях“ (роман). София: Колибри, 2021 ISBN 978-619-02-0777-1

Награди и отличия

• През 2010 г. става лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за превода си на романа „Доброжелателните“ от Джонатан Лител.^[14]
• Два пъти удостоен със званието „Рицар на книгата“ (2004 и 2013).^[2][15]
• През 2014 г. за втори път става носител на наградата „Христо Г. Данов“, но този път в категорията „Представяне на българската книга“ в предаването „Денят започва с култура“ БНТ 1.^[16]

Източници

1. Георги Ангелов в БГ-Фантастика.
2. Соня Спасова, „Георги Ангелов от БНТ не емигрирал заради жените си“, в-к „Труд“, 19 януари 2014.
3. „Денят започва с култура. Но без Георги Ангелов“, „Площад „Славейков“, 10 април 2017.
4. „Денят започва с култура“ Архив на оригинала от 2014-02-09 в Wayback Machine., БНТ продукции, сайт на БНТ.
5. Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, 1998.
6. Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2041), 14 август 1998.
7. Борис Попиванов, „И отново Маркс“, рец. в „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006.
8. Ангел Игов, „Между Пруст и Путин“, рец. в „Култура“, бр. 27 (2466), 13 юли 2007.
9. Цветан Цветанов, „Пътят на Андрей Макин“, рец. в „Монитор“, 28 юли 2007.
10. Джонатан Лител, Откъс от „Доброжелателните“, електронно списание „Литературен клуб“, 23 януари 2012 г.
11. Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
12. Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
13. Тиери Жонке, Откъс от „Тарантула“, електронно списание „Литературен клуб“, 25 октомври 2011 г.
14. „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г.Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12.06.2010.
15. „Кои са новите „Рицари на книгата“?“ Архив на оригинала от 2016-06-30 в Wayback Machine., сайт на Асоциация „Българска книга“, 24 април 2013 г.
16. „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014.

Външни препратки

• Гриша Атанасов, „Преводачът Георги Ангелов: Романът „Доброжелателните“ напомня, че никога не липсват палачи“, e-vestnik, 25 май 2009
• „Георги Ангелов: Пошлостта в България пуска корени“, БГНЕС, 23 ноември 2011 (видео)
• „Списъкът на Георги Ангелов“ (националната кампания „18 книги за вашето литературно пълнолетие“), в-к „24 часа“, 30 август 2016
• „Георги Ангелов на 60: Искам да продължа да чета“, интервю на Любомира Константинова, БНР, 4 юни 2020
• Културен портрет на гражданина-бунтар Георги Ангелов, интервю на Даниел Ненчев, Дарик радио, 19 януари 2018
• Произведения на Георги Ангелов в Моята библиотека