Гари Мур

Гари Мур Gary Moore
Роден	4 април 1952 г. Белфаст, Великобритания
Починал	6 февруари 2011 г. (58 г.) Естепона, Испания
Погребан	Великобритания
Музикална кариера
Стил	блус рок хардрок хевиметъл блус джаз фюжън
Инструменти	Електрическа китара бас китара клавишни хармоника вокали
Глас	баритон
Активност	1969-2011
Лейбъл	„Върджин Рекърдс“
Участник в	„Тин Лизи“, „Скид Роу“, Colosseum II
Свързани изпълнители	Тин Лизи Скид Роу Фил Лайнът Колисиъм II Би Би Ем Грег Лейк
Уебсайт	www.gary-moore.com Страница в IMDb
Гари Мур в Общомедия

Робърт Уилям Гари Мур (на английски: Robert William Gary Moore) е британски китарист. Роден е на 4 април 1952 под името Робърт Уилям Гари Мур в град Белфаст, столицата на Северна Ирландия. Почива от инфаркт на 58-годишна възраст в ранните часове на 6 февруари 2011 г., докато е на почивка в хотел в испанския град Естепона.^[1][2]

В кариерата си, започнала през 60-те години, Гари Мур свири с различни музиканти, включително Фил Лайнът и Брайън Дауни през тийнейджърските си години, а след това става член на Тин Лизи. Мур свири на една сцена с блус и рок величия като Б.Б. Кинг, Албърт Кинг, Джордж Харисън, Скид Роу (ирландска група), Колосиъм II и Грег Лейк, а освен това има и успешна солова кариера.

Първи години и начало на музикалната кариера

Започва да свири на ранна възраст, като едва на осем години се сдобива с първата си акустична китара, която е леко очукана. На 14 години става притежател на първата си качествена китара и се научава да свири като десничар, въпреки че е левичар. Мести се в Дъблин през 1968 г., когато е едва на 16 г. Ранните му музикални влияния включват Албърт Кинг, Елвис Пресли, Шадоус и Бийтълс. По-късно, когато чува Джими Хендрикс и Джон Мейол и Блусбрейкърс, развива стила си към блус рок звученето, което доминира през цялата му кариера.

В тези първи дни най-голямо влияние върху Мур оказва Питър Грийн, който става ментор на Мур, докато той е в Дъблин. За продължителното му влияние Мур му се отплаща по-късно чрез албума „Blues For Greeny“, който съдържа само песни на Грийн. В този албум Мур свири на китарата на Грийн Гибсън Лес Пол Стандарт от 1959 г., която последният му подарява след напускането на Флийтуд Мак.

Въпреки ниската си популярност в САЩ, Мур добива широко признание и успех в Европа. Той е считан за основно влияние от много китаристи, включително Вивиан Кембъл, Джо Бонамаса, Джон Норъм, Джон Петручи, Дъг Олдрич, Джон Сайкс, Ейдриън Смит, Зак Уайлд, Кърк Хамет, Патрик Рондат, Пол Гилбърт и Ранди Роудс.

Мур си сътрудничи с редица музиканти, сред които Албърт Кинг, Албърт Колинс, Б.Б. Кинг, Бийч Бойс, Боб Дилън, Вики Браун, Гари Бойл, Джак Брус, Джим Капалди, Джими Нейл, Джинджър Бейкър, Джордж Харисън, Д-р Стрейнджли Стрейндж, Кийт Емерсън, Кози Пауъл, Колосиъм II, Мо Фостър, Ози Озбърн, Пол Роджърс, Род Арджънт, Роджър Долтри, Травълинг Уилбърис, Трилок Гурту и с Андрю Лойд Уебър при написването на „Variations“ през 1978 г. Експериментира в различни жанрове, включително рок, джаз, блус, кънтри, електрически блус, хардрок и хевиметъл.

През 1968 г., на 16-годишна възраст, Мур се мести в Дъблин, за да се присъедини към Скид Роу с Ноел Бриджман и Брендан „Бръш“ Шийлс. С тази група той си спечелва репутация в музикалната индустрия и започва съвместната му работа с Фил Лайнът.

Солова кариера

Мур издава първия си солов албум, „Grinding Stone“, през 1973 г. под името „the Gary Moore Band“. Той печели наградата на радио KTAC-FM за най-добър албум на годината. През 1978 г. Мур продължава соловата си кариера с помощта на Фил Лайнът. Комбинацията от блус китарата на Мур и гласа на Лайнът създават „Parisienne Walkways“, която влиза в класацията Топ 10 на синглите във Великобритания през април 1979 г., а през същата година албумът на Тин Лизи „Black Rose: A Rock Legend“ достига второ място в класацията на албумите във Великобритания. Мур участва в клиповете на „Waiting for an Alibi“ и „Do Anything You Want To“.

През 1987 г., той свири по солото в песента „Let It Be“ като част от благотворителна кампания за набиране на средства за оцелелите от инцидента с ферибота MS Herald of Free Enterprise.

След поредица рок албуми Мур се завръща към блуса със „Still Got the Blues“, в който участие взимат Албърт Кинг, Албърт Колинс и Джордж Харисън. Мур се задържа в блус звученето до 1997 г., когато решава да експериментира с модерния тогава денс бийт в албума „Dark Days in Paradise“, което обърква много от феновете му и музикалната преса. Освен това Мур свири в албума на Ричард Блекууд „You'll Love to Hate This“.

С „Back to the Blues“ Мур се завръща към изпитания блус формат. Последващите „Power of the Blues“ (2004), „Old New Ballads Blues“ (2006), „Close As You Get“ (2007) и „Bad For You Baby“ (2008) притежават същото звучене.

През януари 2005 г., Мур се присъединява към One World Project, който записва песен за оцелелите от цунамито в Азия през 2004 г. В групата участват още Ръсел Уотсън, Бой Джордж, Стив Уинууд, Бари Гиб, Робин Гиб, Брайън Уилсън, Клиф Ричард и др. Песента, наречена „Grief Never Grows Old“, е издадена през февруари 2005 г. и достига четвърто място в класацията на синглите във Великобритания.

В изказване определено като „смело и принципно“ Мур заявява подкрепата си за културен бойкот на Израел. На пресконференция в Русия той обявява, че няма да посети „престъпния“ Изреал заради „расистката политика по отношение на палестинския народ“.

Освен това Мур участва в комедиен скеч озаглавен „The Easy Guitar Book Sketch“ с комика Роуланд Риврън и музикантите Марк Нопфлер, Леми Килмистър от Моторхед, Марк Кинг от Левъл 42 и Дейвид Гилмор.

Солова дискография

• Grinding Stone (1973)
• Back on the Streets (1978)
• G-Force (1980)
• Corridors of Power (1982)
• Dirty Fingers (1984)
• Victims of the Future (1984)
• Run for Cover (1985)
• Wild Frontier (1987)
• After the War (1989)
• Still Got the Blues (1990)
• After Hours (1992)

  

  Манчестър 1985 г.

• Blues for Greeny (1995)
• Dark Days in Paradise (1997)
• A Different Beat (1999)
• Back to the Blues (2001)
• Scars (2002)
• Power of the Blues (2004)
• Old New Ballads Blues (2006)
• Close As You Get (2007)
• Bad for You Baby (2008)

Трибют:

• We Want Moore! – (2004)

Вижте също

• Месията ще дойде отново (песен)

Източници

1. Former Thin Lizzy guitarist Moore dies www.irishtimes.com
2. Former Thin Lizzy guitarist Gary Moore was five times drink drive limit when he died // The Telegraph. 27 Feb 2012.

Външни препратки

• Официален сайт ((en))
• The Lord Of The Strings Архив на оригинала от 2005-03-23 в Wayback Machine. ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gary Moore в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​