Галин Никифоров
Галин Никифоров | Галин Никифоров | Роден | 1968 г. (56 г.) |
---|
Професия | писател |
---|
Националност | България |
---|
Жанр | роман |
---|
Награди | „Развитие“ (2003) „Светлоструй“ (2008) „Елиас Канети“ (2011)) „Български роман на годината“ на Фонд „13 века България“ (2011) |
---|
Съпруга | Виолина Никифорова (1992 - 2024 RIP) |
---|
Деца | Николета Никифорова |
---|
Галин Никифоров е български писател.
Биография
Роден е на 25 май 1968 г. в Добрич.[1]. Завършва математическата гимназия в родния си град. Има две висши образования: техническо (Пловдив) и икономическо образование (Варна).[2]
Творчество
Галин Никифоров е автор на един сборник с новели и осем романа.
По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов.[3]
Библиография
- Последната истина. Варна, 1998, новели, 182 с.
- Умерено нежно. София, Корпорация Развитие, 2003, роман, 184 с.
- Добро момче. Пловдив, Жанет-45, 2006, роман, 156 с.
- Добро момче & Умерено нежно. София, Сиела, 2021, романи, втори преработени издания, 300 с.
- Фотографът: Obscura Reperta. София, Сиела, 2009, роман, 270 с.[4][5][6]
Фотографът. София, Сиела, 2019, роман, второ преработено издание, 248 с.
- Лятото на неудачниците. София, Сиела, 2010, роман, 144 с.[7]
- Лятото на неудачниците. София, Сиела, 2023, роман, второ издание, 147 с.
- Къщата на клоуните. София, Сиела, 2011, роман, 160 с. [8][9]
- Къщата на клоуните. София, Сиела, 2023, роман, второ издание, 190 с.
- Лисицата. София, Сиела, 2014, роман, 558 с.
Лисицата. София, Сиела, 2019, роман, второ преработено издание, 484 с.
- Тяло под роклята. София, Сиела, 2018, роман, 244 с.
- Черна светлина. София, Сиела, 2022, роман, 296 с.
Награди
За романите си е номиниран многократно:
- две номинации в конкурса за наградата „ВИК“ за Роман на годината (2007 и 2009)[10][11] и две в конкурса за наградата за „Български роман на годината“, създадена от Фонд „13 века България“ (2011 и 2019)
- шест номинации за наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината (2006[12], 2009[13], 2011[14], 2015, 2018 и 2022)
- три номинации за наградата „Елиас Канети“ (2009, 2011 и 2015)
- две номинации за наградата „Христо Г. Данов“ (2010 и 2015)[15]
- номинация в конкурса за нов български роман „Развитие“ (2003)
- номинация за наградата „Перото“ (2015) на Националния център за книгата към НДК[16]
- номинация за наградата „Светлоструй“ (2008).[1]
Националните награди, които е печелил, са:
- 2003 – „Развитие“ за нов български роман – за романа „Умерено нежно“[17]
- 2008 – „Светлоструй“ – за романа „Добро момче“[1]
- 2011 – „Елиас Канети“ (Русе) – за романа „Къщата на Клоуните“[18][19][20][21][22]
- 2011 – „Български роман на годината“, създадена от Фонд „13 века България“ – за романа „Лятото на неудачниците“[23]
Източници
- ↑ а б в Профил на Галин Никифоров в Литернет
- ↑ „Литературната сензация:Галин Никифоров“ Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine., интервю на Петър Марчев, в. „Седмица“, 28 февруари 2012 г.
- ↑ Димитър Николов, „Явор Бахаров е пекар в бг фентъзи“, в. „Новинар“, 24 март 2013 (архивирано от оригинала).
- ↑ В рецензия за вестник „Монитор“ писателят Деян Енев определя романа като „българския отговор на Дан Браун“ – вж. Деян Енев, „Галин Никифоров хвърли ръкавицата на Дан Браун“, в. „Монитор“, 21 февруари 2009 г. (архивирано от оригинала)
- ↑ Милена Кирова, „Внимание: опасна книга!“, рец. за Фотографът: Obscura Reperta във в. „Култура“, бр. 23 (2550), 19 юни 2009.
- ↑ Драгомил Георгиев, „Волята за среща с Ненаситната“ Архив на оригинала от 2022-05-19 в Wayback Machine., рец. за Фотографът: Obscura Reperta в сп. „Антимовски хан“, 2010, кн.2.
- ↑ Драгомил Георгиев, „Сантиментализмът на неудачниците“ Архив на оригинала от 2021-10-19 в Wayback Machine., рец. за Лятото на неудачниците в сп. „Антимовски хан“, 2011, кн.1.
- ↑ Милена Кирова, „Има ли просто добра литература?“, рец. за Къщата на клоуните във в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011.
- ↑ Кристина Йорданова, „За сенките на реалното“, рец. за Къщата на клоуните във в. „Литературен вестник“, 17.11.2011.
- ↑ „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 08.11.2007
- ↑ „Галин Никифоров е номиниран за втори път за наградата ВИК“, Дарик Добрич, 17 септември 2009 г.
- ↑ Летни номинации за наградата „Хеликон“ 2006 Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine. на сайта на наградата „Хеликон“
- ↑ Пролетни номинации за наградата „Хеликон“ 2009 Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine. на сайта на наградата „Хеликон“
- ↑ Пролетни номинации за наградата „Хеликон“ 2011 Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. на сайта на наградата „Хеликон“
- ↑ „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010“ на сайта на Министерство на културата.
- ↑ „Връчват литературните награди „Перото“ на 6 ноември“, cross.bg, 23 октомври 2015 г.
- ↑ „Конкурс „Развитие“ избра новия български роман за 2003“, News.bg, 24 юни 2003 г.
- ↑ „Национална литературна награда „Елиас Канети“ на сайта на Община Русе
- ↑ „Национална литературна награда „Елиас Канети“ на сайта на Община Русе
- ↑ „Галин Никифоров е носител на наградата „Елиас Канети 2011“, RuseInfo.net, 31 октомври 2009 г.
- ↑ „Галин Никифоров – с наградата „Елиас Канети“, Дарик Добрич, 1 ноември 2009 г.
- ↑ „Галин Никифоров и с награда „Елиас Канети“, в. „Новинар“, 1 ноември 2011 г.
- ↑ „Добричлия спечели наградата „Български роман на годината“, Дарик Добрич, 14 октомври 2011 г.
Външни препратки
- От и за Галин Никифоров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Из „Фотографът: Obscura reperta“, Електронно списание LiterNet, 9 януари 2013, № 1 (158)
- Из „Лятото на неудачниците“, електронно списание LiterNet, 22.10.2012, № 10 (155)
- Профил на Галин Никифоров на сайта на Фондация Елизабет Костова[неработеща препратка]
- Профил на Галин Никифоров на сайта Contemporary Bulgarian Writers ((en))
- „Галин Никифоров: Винаги ще има хора, които да умират от любов или да търсят свободата“, интервю на Иван Искров, в. „Сега“, 5 ноември 2011 г.
- „Галин Никифоров: В „Къщата на клоуните“ поставих любовта между реалистично и сюрреалистично“, интервю на Светла Йовова, Kafene.bg, 22 август 2011 г.
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|