Село Галата е разположено на 450 метра надморска височина в Предбалкана. Селото има природни забележителности и се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото са животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността – преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози), за което релефът е благоприятен. Има около 50 крави и около 300 овце и кози. Селото има трайни насаждения (сливи, малини) и находище на черен мрамор. То дава работници на Тетевен, Троян, Ботевград, Етрополе, Ловеч.
Населението се самоопределя като помаци, а преди това са били павликяни.[3] Към януари 2007 населението на Галата наброява 3250 души. То е най-голямото село в община Тетевен.
История
В османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа, на който баща му се казвал Илия, видимо немюсюлманин, е измислена. [4]
Има данни, че селото първоначално се е казвало Пещера, а името Галата е дошло от многото галета (биволи), които се гледали в селото. Те са засвидетелствани в галатските народни песни и от топоними Локвата, където се къпели.
Жителите на селото са преименувани в средата на 70-те години като част от Възродителния процес, при което много от тях са арестувани, а двама умират след освобождаването си в резултат на побоите и развита в ареста пневмония.[6]
Обществени институции
В селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Ибов Муков, a през 1957 г. е надстроен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него се учат деца до 7-и клас, които наброяват 360 ученици.
Също така има и двуетажна детска градина и ясла за малките деца, които наброяват 100 и редовно посещават градината.
Към читалището на селото има инструментално-певческа група, която представя дълги години селото на републикански надсвирвания и надпявания, от където имат много отличени грамоти и медали.
В селото има и джамия от 1842 г. и в двора ѝ има новопостроен вакъфски дом за имама на селото.
Полупрегласен ятов изговор – под ударение и пред твърда сричка А: масту, а пред мека сричка и без ударение гласна Е: беше.
Групи ръ, лъ във всички случаи: връй, длъбок.
Съгласната Х в началото на думата и в средисловие между гласни изпада: апвам. В краесловие И пред съгласна минава в Й: грай.
Полуредукция на широките гласни А, Е и пълна редукция на О в У: мене, селу.
Носия
Жени в местна носия
Женската носия се състои от шалвари, кенарени ризи, елеци и антерии, които са ръчно изработени и с гайтани. Сега само някои възрастни жени носят фереджета по време на погребения, които са с капаци отзад и на които има ориенталски орнаменти.
Али Ибов Муков е последният кмет преди 9 септември 1944 г. Той е родом от съседното село на Галата, Български извор. В Галата построява първия етаж на днешното училище, като всичко се прави на доброволни трудови начала от местното население.
В селото е съществувал футболен отбор Олимпик (Галата) с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отборът играе във футболния елит на А група.
През 2013 г. е възобновен истинския отбор на Галата, който няма нищо общо с „Олимпик Тетевен“ . Отборът се казва „Пещера Галата“ и през сезон 2013 – 2014 играе в А ОФГ Ловеч. „Пещера Галата“ става шампион на А ОФГ Ловеч за сезон 2013 – 2014 г.
Литература
Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 193.
Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 80.
↑Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
↑Дунавска зора, 1, № 37, 5 август 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 115.
↑Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
↑Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 84.
↑Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
