Газената лампа (още известна като керосинова или парафинова лампа) е осветително тяло, което работи с керосин – течно гориво от въглеводороден произход (нефтен дестилат), наричано още „газ за осветление“ или „газ за горене“, което обаче не е газ и няма нищо общо нито със сместа от пропан-бутан и метан, нито с природния газ.
Газената лампа е съставена от фитил, резервоар, система за регулиране дължината на фитила, стъкло и дръжка (при газените ветроупорни фенери за използване навън). Резервоарът на газените лампи може да събере около 300 ml керосин. С регулиране дължината на излизащия над резервоара фитил се регулира силата на светлината. Стъклото осигурява тягата, защитава пламъка от движението на въздуха и намалява риска от пожар.
Макар че газената лампа излиза от бита на българина приблизително към средата на 20 век, заместена от електрическите осветителни тела, тя продължава да се използва в редки случаи и днес[1].
